Как да посрещнем Хелоуин със стил

Най-сетне дойде онова време в годината, в което аз имам шанс да разказвам приказки. Приказки от миналото, приказки за традициите и обичаите, приказки за вярвания и митологични същества.

Когато бях дете обявих война на майка. Тя си беше наумила, че нейната дъщеря ще израсте, познавайки класическата художествена литература из основи. Горчивата истина обаче беше, че тази дъщеря нехаеше за съдбите на литературните герои, за сметка на което проявяваше нездраво любопитство към малкото споменати исторически детайли от художествения пълнеж. Програмата ми се следеше из късо. Готова ли си с Дюма и „Кралица Марго”? – питаше майка. Браво, сега вземи да четеш Стендал „Червено и черно”. Часовете с тези книги си бяха същинско мъчение, а произведенията никога не свършваха. Не само че библиотека й беше огромна, но когато стигнеше предела си, книгите се подаряваха на читалището и библиотеката се пълнеше отново. Виждах се като окована до живот в крепостта Иф, но без шанса за бягство на клетия Дантес.

На 50-тата страница от „Пармският манастир“ аз обявих началото на открити военни действия.

С училищната стипендия си купих „Митология на скитите” и навлязох решително във вражеска територия, държейки Стендал в ръка, за да го върна **недочетен** на рафта.

Това, че все пак се върнах с друга книга може би обезкуражи кралицата-майка за ответни маневри и със сигурност реши изхода от войната срещу художествената литература в моя полза, защото получих правото на празен рафт сред класиците.

Този рафт се напълни с история, митология, археология, религия и народни предания. И прерасна в моята библиотека. Тя и до днес е такава и ако ме питаш, мисля, че майка тайничко попрочиташе някоя и друга страница.

Затова днес от моя свят, пълен с приказки, искам да ти разкажа за идващия в края на месеца Хелоуин. Ти сама ще решиш искаш ли да го празнуваш или не; искаш ли да ми простиш, че не знам нищо за Ана Каренина или не.

Приказка за Хелоуин

Хелоуин (Halloween) идва като название от Hallow (англ. светя, освещавам) и е празник в нощта на 31 октомври – точно преди Деня на всички светии. Името израснало във времето съкращение от „Нощта на всички светци” – староанглийски (All) hallow(s) e(v)en. Денят на всички светци или още „Вси Светии”се празнува на 1 ноември от католици и протестанти, а в източното православие на втората неделя след Петдесетница.

И въпреки, че от името лъха на християнска религия, този празник има много по-старинен произход и много сакрален смисъл, далеч по-различен от обикновената почит към всички знайни и незнайни светци.

Като произход на празника много учени посочват старите келтски есенни празненства ( Harvest Festival, като тук Harvest се използва в неговото оригинално значение в келтските езици – Есен) и ги обвързват с древния празник на галите – Самхаин.

Есенните празненства

Келтските Есенни Фестивали са се провеждали всяка година на прага на зимата – в най-близката събота до второто пълнолуние след есенното равноденствие. (Равноденствието е на 23 септември, а за сравнение тази година второто пълнолуние се пада на дата 27 октомври.) Това е краят на октомври, когато всички реколти вече са прибрани и време да отправим благодарността си към Земята.

Във всички народи благодарност за добрата реколта се изказва още от незапомнени времена, далеч преди да настъпи новата ера. Фестивалите включват пеене, молитви към божествата, декориране на домовете с кошници плодове и сезонна храна. В древни времена тези празненства са се устройвали в съботата на Есенната Луна (Harvest Moon) – пълнолунието, най-близко до есенното равноденствие. Успешното прибиране на реколтите се отбелязвало както в семейна среда, така и в цялото село. Храна също се е раздавала на бедните в общността или са се събирали общи средства за различни религиозни начинания. В днешни времена в Америка и Канада се отбелязва Денят на благодарността със специални празненства през Ноември и Октомври. Освен благодарности за добрите реколти, празненствата са и вид молитва за бъдещ берекет и добра година.

Самхаин

Името Samhain идва от древно ирландски и означава „краят на лятото”.

Древният галски фестивал Самхаин отбелязва края на сезона на жътвите и началото на тъмната половина от годината. Това също съвпада с времето, в което са се прибирали и пасищните животни от летните ливади. Самхаин се е празнувал от залеза на 31 октомври до изгрева на 1 ноември.

Самхаин се вярва да е преходно време, през което феите могат по-лесно да стигнат в нашия свят.

Генерално в много вярвания на различни, информационно несвързани по онова време народи по Света есенните дни в месеците Октомври-Ноември са особени дни, в които се вярва, че се активизират злите сили и силите на невидимите за нас светове. В българската митология например такива са Вълчите дни – период, който започва след 11 ноември и трае около десет дни.

Обратно в Ирландия и Шотландия – в келтската митология феите (Aos Si, ирландкото произношение Ис-Ши) са свръхестествени създания, често са сравнявани с горските феи и елфите. За тях се разказва, че живеят в „другия свят” – невидимите за човешкото око светове, воалът между които е най-тънък по здрач и разсъмване. Феите не се назовават никога по име, за тях се говори като за „добрите ни съседи”, „другият народ” или просто „народът” и те са покровители на нас, човеците.

Смятало се, че феите трябва да бъдат предразположени и умилостивени за да могат хората, тяхната храна и техните животни да преживеят зимата. Така за тях са се оставяли дарове под формата на храна и напитки.

Освен за феите, обаче, пътят по времето на Самхаин е отворен и за мъртвите. На тях им е било позволено да посетят своите живи роднини. (В Източно-православната църква аналогия на Самхаин в това отношение е Задушница, празнувана на втората събота на второто пълнолуние от есенното равноденствие, тази година на 7 ноември. В индуизма е Питру Пакша, отбелязван отново около същото време и свързан с циклите на Луната.)

Мъртвите роднини са се посрещали символично у дома, на трапезата се е оставяло празно място с пълна чиния за тях. Вечерята е започвала с молитва и след нея хората са се преобличали в костюми. Костюмите са били начин те да имитират или да се отличат от феите, но също и да изглеждат като свой мъртъв роднина.

Излизали са навън, посещавайки съседите и са носели храна в дар. Често посещенията са били свързани с рецитиране на стихове преди подаване на храната. Хората са общували, разказвали са си страшни истории, играли са игри, танцували са около огньове, нашепвали са магически думи в нощта и са гадаели бъдещето си като са отправяли въпроси към мъртвите роднини.

Празникът е бил от толкова голямо значение, че през 19ти век сър Джеймс Фрейзър прави предположението, че може би Самхаин е бил келтската нова година.

Влиянието на църквата

Днешните обичаи по време на Хелоуин се смята да са повлияни от християнската догма и практиките, които произхождат от нея. Това има своето естествено историческо обяснение.

За християнските духовниците, правещи опит да наложат новата религия пътят е трънлив и труден. Той среща ожесточен отпор и старите празници и вярвания не излизат от употреба. За Църквата решението идва чрез създаване на християнски празници, които са идентични с езическите.

Обрисуват се новите чествания със същите поводи както са старите: вие чествате есенното равноденствие – ние също. Разказват се нови истории за светци и мъченици, сходни на историите с езически герои: вие каните мъртвите у дома си – ние също. И разбира се, се обвързват новите дати със старите, така че празнуването на новия и стария фестивал да стане по едно и също време: вие празнувате в края на октомври – о, какво съвпадение, ние също.

Хитър ход, който в крайна сметка претопява езическите вярвания и ги унифицира в новата обща религия. Самхаин и Есенните празници на благодарността не правят изключение в това отношение.

Християнският празник „Вси светии” е въведен от Църквата през 609 година и това са три дни в които се почитат светците, мъчениците и скоро починалите души, които „още не са стигнали Рая”. Оригинално е въведен на 13 Май, но през 835г. се премества на 1 ноември (Странно, в деня на Самхаин.) Като обяснение на сливане на датите Папа Грегорий IV дава невъзможността на Рим да посрещне през май големия поток от хора, които се стичат за празника и за удобство го мести… на 1 ноември.

През вековете традицията се развива. В средновековието се установяват нови и най-разнообразни практики, включително се появяват групи хора, които предлагат да се помолят за душите на мъртвите срещу сладкиш. Артисти са правели малки представления пред домовете.

Емигрантските течения към Америка пренасят традициите в новия континент и на американска земя се случват чудеса с костюмите – вече се представят и други свръхестествени същества като вампири, чудовища, дяволи, скелети.

В днешно време този празник се комерсиализира и индустриализира до такава степен, че загуби оригиналния си и сакрален смисъл. Той отдавна вече не е Есенен фестивал на плодородието, нито пък почит към нашите мъртъвци. Отдавна вече не е претекст за социализиране и приятелство. Днес той просто е един маскарад.

Модерни автори наричат този празник „карнавал, в който човечеството използва най-мощното си оръжие – силата на хумора и присмеха, с които той се изправя срещу смъртта”.

В старобългарските обичаи обаче кукерските маски (използвани по времето на Поганските дни – злото опасно време, в което злите духове се активизират – от 25 Декември до 6 януари) са изключително страшни и всъщност кукерите не се присмиват на Смъртта и нейните демони, а я плашат и прогонват.

Аз лично клоня към теориите на страха и смятам, че разчитането на Хелоуин като карнавал на присмеха е грешен подход. В своя оригинал това е ритуал, който освен своята силна социална функция, обвързва живота (плодородието) и смъртта (липсата на плодородие), обединява хората срещу мощта на природата в името на живота, изказва тяхната благодарност и преклонение пред непознатите му още тайни.

Като значение този празник не е много по-различен от кукерството по нашите земи, или подобни чествания на други места по Света.

Защо да празнувам Хелоуин?

Знам, това го чувам често. Защо да празнувам Хелоуин? Той не е наш празник.

„Наш” искаш да кажеш, като на източно-православни християни ли? Че той не е християнски празник въобще. Нали не вярваш, че кукерството е християнски? И двата са езически та езически. Наистина Хелоуин не е наш български, но пък пък има много близко значение до други наши обичаи.

Аз избирам да гледам на себе си като Дете на Света, лишено от ограниченията на която и да е религия. Красивите стари традиции искам да са и мои традиции, независимо дали са част от моята българска култура или не.

Съвременното профанизиране на Хелоуин е наистина силен довод да не участваме в маскарад, лишен от значение, но не и религиозният довод.

Смятам също, че когато знаем смисъла на един празник, неговото честване придобива необикновена сила и ние като участници се потапяме в древните ритуали на нашите предци.

Воалът на времето в тази нощ е много тънък и ако аз протегна ръката си, мога да уловя тази на моя предшественик и да се докосна до неговия мироглед, който за разлика от моя е много по-цялостен, много по-смирен и много по-човечен.

И понеже цифрите текат в моята кръв, ти си знаеш че няма да минем без тях…

4 елемента от декорацията на дома, които принадлежат на Хелоуин така както кристалната пантофка принадлежи на Пепеляшка

Тези елементи аз ще извадя от контекста на келтската традиция и митология и ще им придам модерен вид. А щом искам стил, то отказвам да ги обвързвам със съвременната американска индустрия. Нея ти познаваш и без това твърде добре.

01 | Есенна декорация на целия дом

Иска ми се да я изберем в есенен и модерен стил, който да ни позволи да я задържим не само за един ден, но и по времето на месеците Октомври и Ноември. Това значи да изберем една тема и да се придържаме към нея по елегантен начин. Елегантен значи – минимален и с подбрани стилни цветове. Може да заменим оранжевото от есенните тикви със златно например, да не претрупваме дома си с различни кошници. Една кошница с есенни плодове е достатъчен дар за феите. А един венец на вратата и цялостна стилна декорация на дома е нашето достатъчно Благодаря към природата.

02 | Празничната маса

Това няма да е подходящ момент за твоя миксиран сервиз. Празничната вечеря в нощта на самия Хелоуин най-добре да посрещнем на бяло-черно-златна маса ако искаме да гоним стил. Все пак есента може да те вдъхнови и с други цветове, които удачно да вплетеш тук – например с червени и оранжеви салфетки.
Самата празнична храна също се поддава на стилни есенни декорации, някое и друго листо боядисано в златно, някоя и друга черна панделка.

03 | Празничният костюм

Аз искам да пресъздам някоя млада дама, съживена отново към най-бляскавите й години. Черен сатен за мен моля и красиви перлени бижута. Ти искаш ли да си фея? Ще погледнем в огледалото в полунощ и ще попитаме предците за бъдещето си. А ако знаеш страшна история, разкажи ми я днес.

04 | Празничният грим

На първата снимка моята приятелка Вера с грим на Христина Трайкова, невероятна е без да е чудовищно страшна – стилна и с реверанс към поне два анимационни филма. Останалите снимки са чудесен пример за моята представа за красив и стилен грим за Хелоуин в стил съживена красавица на гости на своето семейство.

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Снимки: stylizimoblog | deavita | riimini.com | Tango&Pepper



Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)