Как да направиш градината на своите мечти

Някъде през март, така се случи в разговор с моята приятелка Н. ,че я попитах, защо никога не виждам снимки от нейната градина. Имам чувството, че в тоя момент тя се е поогледала по двора с критичен поглед, защото ми каза, че градината й не е това, за което мечтае. Много кратко след този разговор в нейния инстаграм се появиха първите идеи за промяната на градината. Н. не се помайва – решава, действа веднага, човек още не си е запалил цигарката, тя е свършила сто неща. Средиземноморска градина. Това е било в нейните мечти. Два месеца след онзи разговор Н. вече има тази градина, поне по-голямата част от нея, и много ми се иска да ти разкажа за нея, защото историята може да вдъхнови и теб.

Само нека преди това да кажа нещо извън темата…

Искам да благодаря на Мария, която ми изпрати снимки от великолепната си градина, пълна най-невероятни рози, и ми предложи помощта си, ако седна да пиша за тях. Благодаря за твоето писмо, скъпа Мария, и да, разбира се, че искам да пиша за рози и с преклонение ще се поуча от теб за моята си градинка-мечта. Така че приветствам в моя дневник всички читателски въпроси по тема рози в градината, аз ще ги съчетая и ще ги запратя към нея. Също, много бих искала сред читателите да се появи някой, който знае божури и магнолии – любимите ми цветя, ще имам нужда от помощ и за тях. (Тук смятай, че съм те погледнала с хитър жалостив детски поглед като малко хлапе, което знае, че имаш шоколад в ръката, ма твърде много се помайваш да му го дадеш.)

И сега на темата. Средиземноморската градина от мечтите Н., която тя направи в първия месец на пролетта и която вдъхнови тази статия.

На Н. никой не й помогна да си направи градината. Не си нае градинар, ландшафтен архитект, екстериорен дизайнер или артист. Никой от тея хора не й бяха нужни. Направи си я сама.

В моята практика, общо и генерално, съм срещала два вида колеги. Едните са големите таланти, на които природата просто им е изсипала със шепи гениалния дизайнерски размах. Тези хора са много голяма рядкост. Те не могат да ти обяснят защо и какво правят. Те просто влизат на обекта, поглеждат обемите и светлините с крив арогантен поглед, със скоростта на светлината генерират наум 1000 идеи, отхвърлят 999 от тях – също наум, не ти споделят нищо от това и в крайна сметка казват три реплики в това помещение, още три в другото помещение, поглеждат фасадата с присвити очи – и там три реплики, градинката – докато преминават през нея на излизане – два до три съвета беглом и си заминават с бодра танцувална стъпка, последвана от свистене на гуми. Взимат повече от другите, но обикновено всичко, което са ти казали е мега точно и на място, а ако вземеш да ги послушаш, въпреки че са отвратително намусени и високомерни хора, а на теб срещата с тях ти е била доста неприятна, та ако вземеш да ги послушаш – къщата ти става като от топ-списание. Чудиш се как го правят, ма те – и те не знаят, талант е.

После са другият тип – последователни, прецизни, детайлни. Нямат онзи уникален талант, но имат усърдие и желание, готови са да се учат и да слушат, пробват, редактират, поправят, прилагат математически и дизайнерски принципи, правят сто тайни скици преди да ти покажат финалната и в крайна сметка – ти пак имаш къща като от списание. Те са лесни за комуникация, открити и приятни. Малко по-бавни от към идеи, доста по-многословни от към съвети, но в крайна сметка печелят с усърдието и невероятното си трудолюбие.

Ако първите ти образуват нерви, докато не прозреш достойния за възхита гений (но и въпреки това пак си си под стрес), то вторите предизвикват уважение. В много големи дози.

В случая Н. и нейната градина заслужиха поклон и уважение. Поклон пред последователността, пред желанието да учи и смелостта да реализира, уважение пред работоспособността и страхотния резултат.

Накратко, и ти можеш сама, също както Н. Дори и сложни неща, за които не си подозирала.

Как го направи?

Всъщност това, което направи Н. е онова, за което аз отдавна си пея. Чак гласът ми прегракна. И се радвам, да видя, че има смисъл от това.

Първо, намери си идея. Онази идея, която я вдъхновява най-много. Нея, не съседката й, не приятелката й. Нея. Измежду всичките стотици вдъхновения, Н. последователно сортира и намери своята идея – средиземноморската градина. Даже не се обади да ме уведоми, съвсем не й бях нужна. Събра си снимки, илюстриращи средиземноморски градини, които отговарят на нейния личен, изчистен и модерен стил. Събра си ги чинно в папка на компютъра, тоест си направи дизайнерски борд с идеи, и като се установи, че това е нейното, мина към следващия етап.

Ето някои от изходните снимки в идейния й албум.

Второ, разчлени идеята на съставните й части. Н. намери общите неща между всички снимки от идейния си албум – специфичните елементи от средиземноморската градина и си даде сметка, кое от тези неща може и кое не може да изпълни, съответно издири всички възможни за нея елементи с точен списък – това от строителния магазин на околовръстното, онова по поръчка, другото от Амазон, а ей тва май го имах на тавана…

1. Типичната за градина в топлия средиземноморски климат с жарко слънце – пергола с разположените под нея места за сядане.
2. Светлите мебели и високите бели дувари.
3. Специфичните и много разпознаваеми теракотени саксии в най-разнобразни форми и съответните растения.
4. Белите камъчета между саксиите.

Има елементи, които не винаги можем да изпълним или чието изпълнение отлагаме за следващ етап от градината си, и въобще – дома си. За медитеранските градини са типични още и фонтаните поради специфичния климат, цветните малки декоративни мозаечни плочки, също засипаните с камъчета пътеки. Н. не сподели, че ще прави фонтан, но то пък не всяка градина по онея земи има такъв – аз нали ги преплавах надлъж и нашир техните морета, видях ги лично.

И също, има елементи, които можеш да промениш с оглед на твоя бюджет, стига да запазиш цялостната визия. В случая с градината на Н., тя не дигна бял каменен дувар по границата със съседа, но пък направи прекрасна елегантна плътна бяла мрежа, която реши проблема и запази духа на средиземноморието.

Важното е да имаш точна и ясна представа за специфичните елементи, които създават конкретния изглед на твоята градина. Кога ще ги изпълниш е въпрос на време и бюджет.

По отношение на цветята и растенията, Н. успя да намери средиземноморски такива, които да засади в градината си и които са студоустойчиви и подходящи за климата по нашите земи. Вероятно ще бъде добре, като посъбере опит с тях, да вземе да напише някоя статия за нас.

И трето. Като разбра какво я вдъхновява, кой елемент от къде да купи, Н. мина на фаза 3: изпълнение, което обичайно си отговаря на няколко въпроса: кое, от къде, кога, какви цени, как да го докарам, как да го монтирам/сложа/изпълня, как да го съхраня като свърши сезонът. Вечните въпроси на изпълнението – мои любими моменти, в които казвам, че тръгвам на приключение и обикновено го възприемам като такова.

Три стъпки, това е горе долу, което те дели от градината-мечта. Нямаш нужда от талант, просто от вдъхновение и албум с идеи. Имаш малък момент за изчисления – кое от къде, има ли го въобще и ще расте ли по нашите земи. И когато си готова с обмисления план за времето и бюджета, последователно и без да се колебаеш действаш по реализацията.

Преди време на лаптопа на Н. имаше десктоп изображение, на което върху бял фон със златни бяха написани думите на Джон Максуел „Мечтите не работят, ако не работиш ти” (в оригинал на английски “Dreams Don’t Work Unless You Do”). Урок, който Н. ми преподаде за пореден път с невероятната си средиземноморска градина.

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Снимки: подбор и лична фотография на Надя Петрова

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)