Има ли нужда кучето ти от кучешка къща?

Как да промениш дома си, за да живееш в повече хармония и любов със своя домашен любимец?

Знаеш ли, че в Америка юли е Национален месец за ремонт на кучешките къщи? Въпросът дали кучето ти се нуждае от кучешка къща и как точно да стане това дори в апартамент, е резонен в много отношения.

Най-щастливите ми спомени като малко дете са тези на игра с ловджийските кучета на баща ми, макар че винаги точно преди да разцелувам огромния (за тогавашните ми размери) сетер, той ме дърпаше на страни с думите “Обичай го, но не го глези!”.

Правилата – както за хора, така и за животни – бяха огромна част от нашето общо съжителстване и правеха съвместния живот на двама родители, две малки деца и две кучета сравнително чудесен.

Какви бяха правилата ли? Ще ти кажа две от тях, които пряко касаят твоя дом.

Освен храна, вода и подслон, твоят домашен любимец се има нужда от още куп неща, за да остане щастлив и здрав. Игра, лакомства, удобно място за сън, регулярен преглед при ветеринар, много много любов и внимание почти колкото към малко бебе (независимо от възрастта на кучето) и какво ли още не. Когато отворим вратата на дома си за животно, ние поемаме същите отговорности, както когато създадем деца.

И също както с децата, ние трябва да направим място за тях не само в живота си, но и физическо място в дома си. Няма как да запазим дома си във вида преди животното да влезе. Затова по-добре да не мислим как да впишем кучето в пространството, а как да пренаредим пространството си за общото съжителство.

Правилата са прости и в частта, която касае твоя дом са само две.

Те важат и за теб, и за твоята животинка. Гарантират максимум любов и минимум драма и за двете страни.

1. Правото на лично пространство.

В затворен апартамент

Ако питаш кучето, то ще иска да бъде колкото е възможно повече с теб. Приятелството ви е всичко за него, и за да живеете елегантно заедно в условията на затворен апартамент то най-добре е да се предвиди една част от пространството като негова собствена зона за почивка.

Тази зона може да е собствено легло, собствено кресло, индивидуална възглавница, собствен диван (хамак, пуф)… или дори собствена стая (с играчки).

За кучето реално дизайнът в неговата индивидуална зона няма значение (поне така предполагам), имат значение комфортът и социализирането. Така че, ти се заеми да осигуриш красив дизайн и комфорт, остави за него социализирането.

Предвиди неговата зона там, където ще прекарвате най-много време заедно. В една или няколко стаи – всичко зависи от броя помещения, които обитавате съвместно. Практически, може да бъдете навсякъде заедно и всичко е въпрос на малко мебелен дизайн и фантазия.

Ако прекарваш много време в домашния си офис, няма да е лоша идея да впишеш в дизайна на стаята и някое кътче за твоя любимец.

След работа прекарваш и 3 часа в кухнята? Твоето животно ще иска да бъде там също! Направи така, че да сте заедно без да си пречите. Онова пространство под масата, може ли да се сложи възглавница за него? Помисли.

За място пред телевизора в хола няма да споменавам – то е ясно от само себе си, не, направо е задължително.

Когато избираш мястото за дивана или леглото на своето куче в общия дизайн на стаята, избирай ъгъл или поне една стена зад гърба му. Това създава усещането за защитеност, инстинкт който е в природата на всички ни.

Много елегантен и дискретен подход при дизайна е да вградиш неговото място в стена, в шкаф, под някоя странична масичка. Това, разбира се, зависи много от размера на твоето куче и твоя апартамент, но ако имаш тази възможност – възползвай се.

Важното в случая са правилата, които се въвеждат със зонирането. Така всеки си знае мястото. Ти не лягаш на неговото легло, то не лежи на твоя диван. Правилата са прости – каквито за него, такива за теб. Освен ако, разбира се, ти не решиш да ги нарушиш и го гушнеш при себе си на дивана, но това е изключение и трябва да остава изключение.

Дали леглото му бъде насочено към прозореца или към камината, към теб или телевизора, дали ще бъде на колела и лесно ще го въртиш насам-натам, това е решение за теб. Неговото собствено място за почивка, обаче, трябва да съществува като част от твоя дом и по-възможност близо до теб.

Във всеки случай, направи така, че то да има зрителен поглед към обстановката – така ще задоволиш необходимостта му от комуникация и другарство.

Когато имаш къща с двор

Ухааа… Горните правила ще важат през зимата, но през топлите сезони животът на вън ще е любим за твоето куче. Отвореното пространство, възможността да тича и да има собствено ежедневие ще са незаменимо преживяване за него. Не го лишавай от това.

Направи му място в двора си, къщурка в ъгъла с гледка към твоята входна врата, или още по-добре с гледка и към вратата на къщата и към портата на двора. Защо?

Защото кучетата са много социални животни и обожават другарствата. Те са способни да изпитат скука и самота, ако са заточени сами в задния двор, далеч от цялото семейство, което всъщност те възприемат като своята “глутница”. Затова предният двор, мястото където всичко се случва, е тяхното място. Ако го лишиш от неговата “глутница” ти не само го обричаш на самотен изолиран живот, който за него е непоносим, ти ще се лишиш от най-хубавата част на това да имаш куче – неговото невероятно приятелство, компания, любов, лоялност, невинност.

Бъди сигурна, че къщата е комфортна и уютна, изолирана от вятър и дъжд, от слънчев пек и смразяващ студ. В Америка къщата за кучета, когато животното живее на двора е въведена със закон. Но аз не мисля, че ти е нужен закон за това. Хуманността е качество, което всички собственици на животни притежават (надявам се).

Винаги избирай ъгъл за разполагане на къщичката за кучета, така му създаваш усещането за защитеност.

На двора може да разположиш освен къщата и някои удобни и лесни за преместване мебели за сладка следобедна дрямка. За него, и за теб.

Също, не бива да забравяш, че възрастните кучета, болните животни, малките кутрета, слабите кучета и тези с къс косъм трудно ще се адаптират към постоянен живот на открито. Те чувстват и студа и топлината, също като теб. Имай това предвид, когато решаваш дали и кога животното ти да остане на вън.

2. Правото на скривалище

Освен място за почивка и сън, за кучето е важно да има “тайно” място, където да може да се скрие, когато има нужда от това. Това място трябва да е неприкосновено и само единствено негово. Дори да си му супер ядосана сега за някоя сторена беля – стигне ли до своето “тайно” място, ти не трябва да го вадиш от там.

Уважението към твоето животно е същото, от което имаш нужда и ти. И да, може би ти нямаш лично място, където да се скриеш, но то трябва да го има и ти трябва да се правиш, че не го знаеш.

Разбира се, излезе ли, може да го причакаш ядосано и да му се поскараш за белята, но това трябва да е извън скривалището.

Тайното място, може да бъде създадено и от теб. Предвиди пространство между дивана и стената в хола си, така че то да може да се мушне там. Или остави мястото между леглото и пода празно. Покажи с поведението си, че мястото под масата в кухнята не е тайно убежище и постепенно го насочвай към онова място, което ти приемаш за такова. Ако само още не е стигнало зад дивана, ще стигне до там с твоята помощ и ще го използва при нужда, стига да остава “незабелязано” там.

Общо взето, никак не е лесно да знаеш тайното място и да успееш да запазиш тайната, но това са правилата и трябва да се научиш да ги спазваш. Искаш от животното си същото, нали?

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Снимки: Housekaboodle | Best Friend’s Home | Furniturefashion | Bark Post | Overstock

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)