3 общи неща между интериорния дизайн и … фотографията

Като цяло, човек никога няма да научи нещо, ако му е скучно. От друга страна, на нас често ни се налага да учим всякакви неща, за да реализираме идеите си, защото не всеки път съвместната работа със специалисти води до исканите от нас резултати. Интериорният дизайн, било то и само на нашия дом, обаче, често навлиза във води, които не само са ни непознати, но и доста дълбоки. Засяга теми, които напрактика се преподават в училищата по изкуства и ползва сложни техники, термини и всякакви дивотии, които от страниците на учебник звучат скучно, ама чак до сълзи скучно. Това, разбира се, ни отказва да учим и като последствие не сме доволни и от дома си. Ма аз нали  съм с мисия – красив дом и щастлив живот…

Та, накратко. Сравнението между интериорния дизайн и разни разнообразни професии е моят опит да превърна сложното в забавна игра. Вече имам една статия, където интериорният дизайн беше сравнен с готварството. Днес искам да го сравня с фотографията. Всеки има фотоапарат в днешно време, било то и само в телефона си, всеки се скитосва из инстаграм в търсене на красиви снимки. Фотографията, демек, ни е до една известна степен близка, разпознаваме красивото в снимките, сега да видим какво е общото между красивата снимка и красивия дом, и как постигат тази красота професионалните дизайнери и професионалните фотографи. Кои са общите техники, които и двете професии споделят…

01 | Светлината

Светлината създава емоция. Тя е най-силният инструмент и на дизайнери и на фотографи.

Светлината има силата да създава емоции и всички се опитват да научат колкото е възможно повече за нея. Ако фотограф овладее светлината, овладял е фотографията. Същото е и в дизайна на пространството. Всичко е светлина, базира се на светлина, започва и завършва със светлина. Но със светлината идват сенките и контрастите, които създава тя.

Как светлината и контрастът влияят върху нашите емоции ли? Ето някои известни факти, с които дизайнери и фотографи си играят, за да постигнат този или онзи ефект.

• Приглушената светлина, сумракът или частичната тъмнина. Тази, която виждаме по време на буря (или както аз гальовно я наричам „тъмната светлина”). Тя създава усещане за мощ, изтънченост, лукс, но също може да е зловеща и мрачна. Използвана в интериора с умение, тя създава усещане за лукс, релакс и спокойствие, но когато е резултат от недомислени решения може да предизвика усещане за страх и несигурност.
• Ярката светлина. Тази, която виждаме в светъл слънчев ден. Тя е оптимистична, ведра лека и ефирна. Ярко осветените помещения, също както и фотографии, предизвикват имено тези емоции.
• Високият контраст. Този, който наблюдаваме когато много светъл и много тъмен обект застанат един до друг. Това предизвиква жизненост и енергичност. Високите контрасти са шумни, остри и драматични. Използвани в интериора на дома може да доведат до прекалена или нежелана активност, но когато се използват с намерение – до остри драми и скандали (както е например с интериорите на Биг Брaдъp).
• Ниският контраст. Този, който наблюдаваме, когато имаме равномерна осветеност и няма твърде тъмни или твърде светли обекти в непосредствена близост, например чаша мляко върху бяла покривка. Тези контрасти са тихи, леки и меки. Създават понякога обаче усещане за унилост и застой. Добри са там, където се търси почивка и спокойствие.

Ефектите, които оказва светлината върху нас често се подсилват, и в двете професии, чрез цветовете – тъмни или светли, контрастни или неконтрастни. Цветовете и светлината, техният баланс и хармония, или дори тяхната дисхармония, създават определен ефект и така както фотогораф си играе със снимка, така и дизайнер си играе с пространството. Разликата е, че фотографите понякога са зависими от условията на средата, в която снимат, докато дизайнерите могат да манипулират всяко пространство по всеки начин. Или поне добрите от тях го могат.

02 | Композицията

Или подреждането на отделните елементи в общото цяло на стаята или снимката. Композицията като цяло е сложен термин, преподава се във всички училища по всички изкуства, преподава се дълго и никога не може да се овладее напълно. Могат да се научат някои базови нейни правила, с помощта на които да се предават идеи и послания, но те са като драскотини по повърхността на това, което композицията може да бъде и може да предаде.

Светлината, цветовете, формите, контрастите, пропорциите, позиционирането, геометрията и още една камара параметри взимат участие в композицията. Затова се учи толкова дълго. Затова е едно от нещата, които никога не се усвояват истински и напълно, от никой.

Композицията, организацията на отделните елементи, подреждането им в общото цяло е много мощен инструмент и за дизайнери и за фотографи. Добра композиция може да направи шедьовър дори от най-скучните обекти в най-посредствените среди. От друга страна, лошата композиция може да съсипе напълно една снимка или едно пространството, независимо от това с колко интересни обекти се работи.

Какви са нашите средства да постигнем добра композиция ли? Еми простички – местим обектите в пространството, макар че при уличната фотография, това не е много възможно и фотографите трябва да изчакат обектите да заемат някаква позиция, която да отговаря на идеята им за конкретната снимка. Същото е и с пейзажната фотография – няма как да преместиш дървета и храсти да ти паснат на композицията, макар че там фотографът има възможност да смени ъгъла на камерата си, но пък дизайнерът няма как да те накара да гледаш тая стая само под тоя ъгъл в тая определена поза. Така че, в крайна сметка, добрата композиция е всичко.

Това, което най-често виждаш и фотографи и дизайнери да правят, и което успешно можеш да приложиш за своя дом сама са следните композиционни концепции:

• Концепцията за баланс. Когато обектите един спрямо друг са в балансирани позиции и ако поставиш тази снимка или тази стая върху върха на триъгълник, тя няма да се наклони в никоя посока – обектите в нея ще са толкова добре балансирани и тежестта на всеки ще е толкова добре разпределена, че цялата композиция ще запази баланс спрямо една централна точка върху върха на твоя въображаем триъгълник. Балансираните снимки и пространства са мирни, статични и спокойни. Небалансираните са драматични, напрегнати и динамични.
• Концепцията за симетрия и асиметрия. Едната създава усещане за спокойствие, другата за динамика.
• Концепцията за позитивно и негативно, или пълно и празно пространство. Празното (негативното) пространство привлича внимание към пълното (позитивното), но също прекалено негативно пространство създава усещане за минимализъм, празнота и изолация. Твърде много позитивно пространство пък е твърде интензивно, твърде активно, бъбриво и заето.
• Концепцията за фокусна точка или главен акцент – първото нещо, което виждаш в една снимка или една стая. Най-великите интериори са композирани на базата на тази концепция.
• Концепцията за моделите и връзките, при която търсиш да обвържеш един цвят или форма от основен обект с друг обект със същия цвят или форма в едно пространство. Обвързване на обектите води до баланс и прави пространствата приятни за окото.
• Концепцията за нечетните числа, според която нечетно се възприема по-добре от четно.
• Концепцията за линиите, която ни казва че хоризонталните линии винаги се приемат като спокойни и стабилни, вертикалните – като енергични и пълни с движение нагоре или надолу, диагоналните – като драматични, напрегнати и динамични.
• Концепцията за ритъм, която чрез повторение на едни и същи елементи създава естествен ритмичен и приятен за окото поток, който може да нарушиш стратегически, за да създадеш център на внимание и фокус.
• И още стотина поне такива…

Често в интериорния дизайн или във фотографията ще видиш микс от тези и други концепции за композиция. Такъв микс може да сблъска две различни настроения в едно и по този начин да ги балансира, или може да използва всички възможни концепции по начин, които да усили едно и също настроение многократно. Въпрос на цел.

Разликата е, че в интериора на дома използването на тези средства трябва да води до приятни за окото резултати, докато във фотографията не всеки път това е целта (например във военната фотография).

03 | Уникалността

Това е може би общото между всички професии с отношение към изкуството. Всеки търси уникалност. Интериорни дизайнери се профилират и правят автентични разпознаваеми за тях интериори, същото и с фотографите – в момента, в който хванеш камерата в ръцете си, още не знаеш от къде се включва, но започваш да търсиш начин да покажеш своята гледна точка.

Уникалността, специфичната идентичност на твоите снимки или интериори не се постига за един ден, понякога я постигаме и започваме да бъдем разпознавани от хората, но ние самите последни разбираме за това. Уникалният подпис е всичко, към което се стремим, използваме всички налични техники и правим някакъв собствен микс от тях, дори копираме други с цел да намерим себе си, но едно е сигурно – не изпитваме и капчица страх в нито една част от пътя в търсене на тоя наш си уникален подпис. В училищата се преподава, че всичко вече е направено преди от някой друг. Не са прави, пък нека си го повтарят това колкото си искат.

Защо наблягам на това тук ли, при условие че можеше да извадя друго по-интересно общо нещо като работата с цветове например? Защото искам да ти кажа нещо не толкова интересно, но пък мега пъти по-важно: да бъдеш себе си, да намериш своя уникален начин, своя уникален дом, своя уникален живот. И да го обичаш за това.

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Снимки: Achim Thomae

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)