Може би ще прозвучи малко невероятно, но през последните пет месеца в моя блог се получиха 20 писма с въпрос как да обзаведем стая за юноша, казано по модерному тийнейджър. И не отговорих на тези писма, защото наистина нямам какво да отговоря.
Вчера, обаче, дойде 21-то писмо със същия въпрос. Казах си.. Ееее, Вероникче, вече се държиш грубо, сядай и пиши отговор.
А моят отговор е много лесен и в същото време много сложен…
Когато аз и брат ми бяхме деца, тийнейджъри, ние поискахме стая, каквато няма дори и в най-страшните представи на родителя. Нашата си уникално побъркана стая. Татко беше категорично „против”. Майка го затвори на къс пас в хола и след като излязоха двамата бяха „за”.
И днес от старите сканирани архиви от снимки, искам да извадя някои елементи и да ти покажа в каква стая прекарах своите тийнейджърски години.
Това е. Моята юношеска стая с нарисувани стени. Зловещи дракони. Скелети в старинни замъци, изпепелени долини и пещери, камъни, разруха. Всички стени бяха черни. От долу до горе. Само таванът беше синьо небе с бели облаци.
И да, момичето със синята коса съм аз. Майка и татко казаха „да” дори на това.
Бяхме диви тийнейджъри. Както всички тийнейджъри, всъщност, макар че си мисля, ние нямахме равни по дивотия. Аз и моят брат.
- Карахме мотоциклети, без книжки и се връщахме посред нощите, окървавени от падания.
- Аз боядисвах косите си сини, брат ми пък ги пускаше до кръста.
- Свирехме на китари и скитосвахме по скали и пещери в търсене на адреналин.
- Ходех активно на тренировки по карате, макар че майка ме умоляваше горещо да се запиша на танци, но смяташе, че е по-добре от това да практикувам на открито – в училище, например.
- Стреляхме с въздушни пушки и лъкове, хвърляхме ножове. Брат ми дори поиска арбалет. Получихме го.
- Правехме щуротии под път и над път, особено ако трябваше да се ядосва учител в училище.
- Гледахме змии и гущери, а брат ми и до днес.
Йеп, бяхме извънредно луди деца. Майка толерираше голяма част от всички щуротии, татко нямаше къде да ходи и се съгласяваше. Преживяха го.
Какво стана с нас ли? Двамата хиперактивни тийнейджъри от черната стая с драконите и скелетите?
- Работим безотказно, до скъсване. Работим за себе си, и двамата. Плащаме си данъците, колкото и болезнен да е този момент.
- Не откраднахме от никого, не убихме никого, не ни осъждаха, не отидохме в затвора. Нито веднъж. Е, още си падаме всичко що е с двигател и развива скорост и ще го караме докато не се окървавим, но ще си го изработим сами.
- Вдигаме телефона на майка и татко, независимо от ситуацията и слушаме каквото и да имат да ни казват, колкото и маловажно да е то.
- Не само им вдигаме телефона, но най-редовно ги посещаваме. Аз всяка неделя.
- Грижим се за тях по всички начини и искаме да сме сигурни, че са щастливи и обичани. И им го казваме в прав текст.
Йеп, станахме добри човеци. И една от причините за това е черната стая с драконите и скелетите. Невъзможно лудата черна стая. И онова „да”, което получихме тогава. Едно много простичко и много сложно „да“, което ни позволи да повярваме в себе си. Да повярваме, че всичко е възможно. Увереност, което притежаваме и до днес.
Майка никога не промени стаята. Тя си е такава и сега.
… Моят ужасно лесен и невероятно сложен отговор идва с моите три правила при обзавеждане на стая за твоя юноша, независимо дали е момче или момиче.
01 | Участвай в ролева игра
Това е лесно. Нека ти покажа как и да започна аз.
Аз съм тийнейджър, от модерните. Харесвам скъсаните дънки, шарените маникюри и невероятно много харесвам японските анимации. Примерно. Позволено ми е да ремонтирам детската си стая. Йеиии! Ура! Ще си сложа легло на пода и една саксия с голяма японска роза над него, а пред него искам голям телевизор, на който да си гледам любимите анимации. Искам да имам истински меч на стената и специален рафт, където да си държа всичките шарени лакове. И, разбира се, искам розови стени, с рисунки на цъфнали черешови дървета. Ще бъде великоооо! Просто нямам търпение да започнем.
Вместо това, обаче, на закуска майка ми казва, че се е консултирала в интернет с една ужким готина мацка Вероник, била интериорен дизайнер и тя казала, че на мен ми трябва бюро да уча, без телевизор в стаята – да не се разсейвам, голяма хубава библиотека с книги, гардероб за дрехи и скрин, най-добре било стаята да се боядиса в зелено, защото цветът бил успокоявал … Каквоооо??? Айде стига бе! По-добре да не ремонтираме нищо. Ффффф!
Сега ще ми кажеш, че тогава по принцип няма смисъл от интериорните дизайнери, и че хората трябва да си правят проектите сами, щом така или иначе всичко зависи от техните желания. Но това не е точно така, защото тийнейджърите не са като хората. Ама никак не са като хората. И това е заради биологичните промени, които протичат в телата им в този период. Тийнейджърите са плод на динамична, ежечасно променяща се биохимия и ние нищо не можем да направим по този въпрос.
Да кажем, имаш нужда от стая да отгледаш своето бебе, интериорният дизайнер ще ти помогне да наредиш тази стая така, че да имаш всички удобства. Твоето бебе ще порастне в прекрасно малко момиченце, интериорният дизайнер ще ти помогне да превърнеш стаята й във вълшебен свят от приказките, където тя ще бъде истинска принцеса. Твоето момиченце ще порасне в тийнейджърка и тогава всички ние ще трябва да замълчим. И не само ще мълчим, а ще казваме и „да” на всяка дивотия, колкото и невъзможно луда да изглежда тя.
Не че аз не мога да изпиша 20 диви идеи, но те няма да са дивите идеи на твоя си тинейждър, а това има значение. Защо?
Защото тийнейджърът е уравнение с много неизвестни. По-общо има с извънземните, отколкото с обикновените човеци и макар ние никак да не сме наясно какво се случва в главата му, му дължим три неща, ако искаме да порасне като човеците.
Любов. Разбиране. Пространство.
На чужд тийнейджърски език тези три неща се казват само с „да, може” за всички хрумвания, когато се отнася до стаята.
В тази възраст единственият начин да разберат, че са обичани и разбирани е да бъдат оставени да изберат сами всичко в собствените си стаи. Да бъдат оставени да изявят себе си и да ни покажат колко са уникални. Без да им се натяква, без да им се придиря. „Да” ще означава „да” без никакви условия.
- Иска баскетболен кош в стаята? Добре, ти просто не купувай супер скъпи лампи, защото ще ги счупи.
- Иска графити по стените? Добре, дай му пари за шпрейове.
- Иска и батут? Всъщност и аз искам, пък и не е скъп.
- Иска люлка от тавана? Ооок, помисли как да я монтираш здраво, така че да не си потроши кокалите, ако падне.
- Не се сеща, че му трябва гардероб за дрехи? Добре, но ти се сещаш, че трябва. И да, може да си нарисува графити и по вратите му.
- Не иска бюро? Ок, да си пише домашните на масата в кухнята – тамън ще му хвърляш по едно око.
Аз наистина нямам какво да ти кажа. Твоят юноша, обаче има!
02 | Изтанцувай едно танго
Танго е царицата на всички танци. Не само в моите очи. Танго, обаче, е танц с много строги правила, защото там има две роли. Ролята на водещ и ролята на следващ. Танго е труден както за водещия, обикновено мъжът, така и за следващия – често жената. Особено труден е за следващия, защото ние не умеем да следваме. Мислим си, че умеем, но отиди да един танго урок. Ще ти трябват години да се научиш да следваш.
С твоя тийнейджър, обаче, не разполагаш с години. Трябва да се научиш сега и веднага, защото танцът е започнал и от това, колко добре ще следваш ти ще зависи дали вашият танц ще бъде красив или не.
Казано без метафори. Остави своето дете да те поведе и да ти се довери като ти покаже своя свят. Ти просто следвай, финансирай, съгласявай се и реализирай. Когато прескочи 20-те си години ще може да си говорите за смислени и за функционални интериори, тогава ще мога да се включа и аз.
03 | Скочи от скалата
Без бънджи. В емоционален план това означава – довери се.
Довери се на природата, щом е решила да преобразува деца в полово съзрели индивиди по този начин. Те страдат повече от теб в този процес, макар че въобще не си го признават.
Довери се, че от всичко това ще излезе добро, въпреки че сега изглежда малко страшно да чуеш, че някой иска да върти меч в къщата или да стреля с въздушна пушка по мишени в планината. Когато успееш на техния извънпланетен тийнейджърски език да кажеш „обичам те” няма как да не произлезе добро от това.
Един човек трябва да бъде оставен да се надивее докато е дете. Инак ще почне да дивее когато порасне.
Това са думите на една моя учителка от Гьоте институт. Умна жена, която и до ден днешен уважавам безкрайно. Помни ги, както ги запомних и аз.
Това беше моят отговор на вашите 21 писма, момичета. Знам, че не е това, което очаквахте, но искрено се надявам да е бил от помощ.
Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!
С любов,
Снимки: # bhg.com | homedesignetc.com | magnoliamarket.com | umeandthekids.com | pinimg.com
Моят съботен абонамент
Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)
ПРАВИ КРАЧКА КЪМ КРАСОТАТА И ЩАСТИЕТО ВСЯКА СЪБОТА С МОИТЕ ИДЕИ И СЪВЕТИ