Моята (вълшебна) рецепта за крем супа от тиква

Казват, че като почнат да дават „Сам в къщи” по телевизията, значи идва Коледа. Е, почнем ли да готвим тикви, идва Хелоуин… А за мен това време, незнам защо, е толкова вълшебно. Вероятно идват асоциациите от приказката за Пепеляшка и нейната тиквена карета, митовете покрай келтския Самхаин, мексиканския Карнавал на мъртвите, и още безброй приказни истории, които се развиват все по това време на годината. И наречи ме приказен герой, обаче те не ми излизат от главата. Напротив влизат там точно къде тоя месец и си седят да пълнят място чак до януари. Което значи, че днес никак не ми се пише за дизайн, обаче много ми се пише за тикви. Всички пишат за тикви и аз искам да съм овца в стадото! Така де, няма да се деля.

Мисля, че като стане въпрос за тикви и особено за тиквени супи, има два вида хора. Едните, които са ги пробвали и ги обожават. И другите, които не са ги пробвали и само се мръщят като чуят за тях. Тези, вторите, лесно минават в нашия лагер обаче. Просто ги изненадай на масата с тая супа без да знаят и от немай къде ще се наложи да я пробват. Стане ли тя, любовта им към крем супичките от тиква им е в кърпа вързана.

И после. Като стане въпрос за крем супа от тиква, всички – и тея дето са в нашия лагер, и тея дето идват от другия, всички си имат тяхната си рецепта. И всеки вика „Оооо, аз ква крем супа от тиква правя самооо!” Отваряш в интернет и там така… стотици рецепти. Джейми Оливър има поне пет-шест за нея или поне около това число спрях да му ги броя.

Сега, аз, понеже не ща да се различавам от множеството, и аз си имам рецепта за крем супа от тиква. Моя си. Напълно моя си. Прилагах я изненадващо на няколко пъти на врага от другия лагер, и сега всичко е почитател до гроб, вече и с техни си разработки. Майка дори си доведе приятелките на рождения ден у дома, за да им готвя … крем супа от тиква.

Получи ми се нещо много балансирано, да не повярва човек, че ще излезе нещо такова от някой с моя див характер. Получи ми се вълшебно.

Освен това, покрай всичките ми безглутенови приятелки, почти всяко ястие у дома се мисли за безглутенов вариант. Като ми дойдат на гости и половината са с въздишките „Ама аз глутен не ям!”… е, няма как да ги върна по домовете им, нали ги обичам. Затова им мисля безглутенови варианти. И да си призная, тази супа в безглутенов вариант е по-добра.

Здравословна и безглутенова, освен че вълшебна. Ето, самоизрекламирах се достатъчно. Сега да си я кажа.

Моята (вълшебна) рецепта за крем супа от тиква

За супата

1 кг тиква, белена и нарязана на едро
1,5 л вода, може и малко повече
1 глава лук, нарязана на две
4-5 скилидки чесън, обелени
1/2 чушка, червена
1 чл червен пипер (*)
1 чл къри (*)
1 чл сол, хималайска
1 шипка лют червен пипер, може и повече ако обичаш
1 щипка канела, може и четвърт чаена лъжичка
1 доволно голяма бучка масло, 30 гр например и повече
1 кубче пилешки бульон (пропусни, ако искаш да се храниш здравословно)

(*) При мен тези чаени лъжици са с връх.

За сервирането, на порция

1 сл заквасена сметана
1 сл белени тиквени семки, печени на тиган

И някои трикове при приготвянето

Всичко си измивам, нарязвам на едро и мятам да се вари. Без маслото. Него винаги, винаги накрая. Ако искаш да се храниш качествено и здравословно – вари в тенджерата за бавно готвене. Ако не държиш на тези неща – мятай на котлона. Ако готвя за момичетата, готвя бавно в крок-пота, нали са здравословни всичките. Като готвя за себе си ползвам бързия котлон – вярвам вече в повече от достатъчно митологии.

Всичко се вари до готовност. И времето за това е различно – според температурата, на която ще вариш. До готовност аз си я определям с ръчния пасатор. Пъхам го в тенджерата и пробвам да смачкам нещо. Ако ми се получи, готово е. Ако не, не – чакам.

Когато всичко се е сварило, местя тенджерата от котлона и оставям малко да се охлади.

Докато се охлажда отливам около 400-500 мл от водата. Отливам я в буркан, и я пазя. После ще ти кажа за какво.

Слагам маслото във вече леко охладената тенджера. И пасирам с ръчния пасатор, за да спестя малко от нервите на електрическия. С ръчния пасатор внимателно намачквам всичко, маслото вече се е разтопило и когато горе-долу стане хомогенна смес пъхам електрическия пасатор. Установих, че това е единственият начин да направя крем супа от тиква, без да изцапам целия апартамент в оранжево, което ми се е случвало при не един и два от опитите да местя тая течност по роботи, да пасирам директно без да съм намачкала предварително, и не помня още какво.

Консистенцията на тази супа е едно от нещата, което мисля много се подценява, но може да влоши преживяването от яденето й. Крем супа не значи пюре, а много рецепти в интернет точно това показват. Гъсто пюре. Не е! Крем супа от тиква означава хубава, равномерна гладка, леко гъста течност. Течност. Опитай се да постигнеш това и ако се наложи долей от предварително отцедената вода. Дори да не ти се наложи да доливаш от отделената вода, не я изхвърляй. Тиквата обича вода и я поема, така че ако на следващия ден ти остане супа за претопляне, тя вече ще е твърде гъста. Може да използваш водата, в която са врели зеленчуците, да си я разредиш и сервираш дори на следващия ден.

Когато ти се струва, че си постигнала идеално гладка консистенция, остави пасатора да поработи още поне 2 минути. Винаги има някое непослушно парче, което не се е смелило.

Толкова за готвенето имам да кажа.

Сега и за сервирането три думи

Тайната на крем супата от тиква е да я сервираш гореща, много гореща. Тези супи имат тенденцията бързо да изстиват и докато се намоташ да седнеш, да кажете две думи, докато си разбъркате супите и всичко ще е отишло по дяволите. Гореща, направо вряла. Аз я сервирам със заквасена сметана и печени белени тиквени семки.

Пека на котлон върху тиган белените тиквени семки. Те почват да пукат докато се пекат и пускат ароматите и маслата си. Много са вкусни, когато са леко опечени. Бъркам през цялото време или подмятам тигана, защото бързо загарят, ако не внимаваш.

При сервирането има два варианта, според мен.

Единият, бързо да разсипеш по чините горещите супи, да сервираш купички по средата на масата с печените семки и заквасената сметана и да оставиш всеки да си сложи в чинията сам.

Вторият, да застроиш супата ти, чиния по чиния и да я поръсиш с печените семки. Но ако сте много хора, това ще бъде бавно и първо сервираните супи ще изстинат. После, някъде се предлагат варианти сметаната да се сложи като спирала, като тиква, като сърце. Обаче, ако трябва да нарисуваш 10 такива няма да имаш топла супа, а студена каша.

За хората, които ядат глутен, може да препечеш някоя и друга филийка хляб, но тя само ще бъде за декорация на масата. Тази супа просто няма нужда от тези препечени филийки. Дори и аз не ги ползвам, въпреки че си ги сервирам.

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Снимките от тази публикация са направени през моя фотоапарат.

Харесва ли ти тази статия?

Помогни ми, така че моето начинание за живот, пълен с красота да докосне и вдъхнови повече хора. Сподели статията с приятелите си или я харесай от бутона долу.

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)