Панагюрската погача на моята баба

Днес е Задушница – един от големите празници по нашите земи. Денят, в който си почитаме мъртвите. Нещо като Хелоуин, който мина преди два дни. Само за разлика от него, нашите традиции не са толкова мащабни. Събираме се в тесен кръг, каним мъртвите си да обядват с нас, носим цветя и палим свещи на гроба им. Отдаваме им почит, напомняме им, че още ги обичаме, спомняме си за тях.

Ако погледне през световните традиции, човек ще види не само Хелоуин и Задушница, ще види още стотици традиции, които отдават почит на починалите. А ако човек се вгледа малко по-отблизо, ще му направи впечатление, че всичките тези чествания са все по едно и също време на годината – сега. Случайно ли е? Вероятно не, но на нас не ни е дадено да знаем повече подробности.

Когато човек порасне, съжалява за миналите си детски и младежки години. Аз не съжалявам за детските години, нито за младежките. Съжалявам за годините, в които в моя живот нямаше мъртви. Нямаше я болката и тъгата за тях, кояго днес винаги ме съпътства, макар и на заден план. Може да ми се е струвало преди това, че животът ми е бил като на възрастен, пълен с отговорности и тегоби, но не е вярно. Сега е пълен с такива. Остарях за втори път в момента, в който видях смъртта на моите близки хора и сега, освен грижата за моите си живи, вече се появи и грижата за моите си мъртви. И независимо дали имам религиозни предпочитания или не, аз избирам да се грижа за тях в духа на религията, в която те вярваха, с честванията и традициите, които те изпълняваха. Струва ми се, че нямам право да се съмнявам дали са им необходими грижи или не.

Това е всепризнатото особено време в годината и днес на моята трапеза ще дойдат невидими, но много скъпи на сърцето ми гости. А аз ще ги посрещна със всичките им любими ястия и най-вкусната погача. Панагюрската погача на моята баба. Правя я точно както ме е учила тя и се надявам да е доволна от мен.

Рецепта за панагюрска погача

3 яйца
1 супена лъжица сол
4 супени лъжици олио
1 супена лъжица оцет
1 или 2 чаши вода или прясно мляко, по избор (*)
3/4 от кубче прясна мая
брашно колкото поеме, около 1,2 кг.
100 гр. масло
течен мед за глазиране (по избор)

(*) Когато за тестото се използва 1 чаша вода, става по-малко и от него излиза по-малка погача. Аз използвам 2 чаши, получавам една представителна погача и една малка за вкъщи, която никога няма време да се задържи за повече от час – яде се веднага. Също, когато се прави рецептата с 2 чаши вода, може от тестото да се отреже около 1/3, да се втаса и да се замрази в камера, стават страхотни пици от него.

Винаги използвам филтрирана вода и винаги си купувам яйца от свободно отглеждани кокошки – резултатите са по-добри с тях.

Начин на приготвяне

От моя си опит с тестата разбрах, че те обичат топло. Затова винаги, когато почвам някакво тесто, било то баница, погача, бухти, мекици и каквото и да е, затварям прозорците в кухнята, пускам парното на макс ако е зима и обличам тънката тениска, защото вътре става истински топло.

В чаша за чай наливам около 100 мл топла вода – смесвам вода със стайна температура с кипната до 100°С вода, за да получа малко по-топла от стайна температура, но не гореща. Режа от кубчето мая 3/4 на око и го натрошавам в чашата, разбърквам добре с вилица. Водата, която слагам тук е от 2-те чаши – след това в тестото ще добавя чаша и половина.
На котлон слагам тенджера с широк отвор пълна с вода около 1,5 литра, но не я оставям да заври, поддържам водата малко под ръба на кипене, горе долу на половината или на 1/3 от мощността на котлона.
Върху тая тенджера в купичка за топене слагам маслото да се разтопи. Не оставям купичката да допира водата.
Подготвям си кръгла тава и я покривам с хартия за печене. Винаги лепя хартията за тавата с малко от течното масло – намазвам го с четката.
В голяма метална тава пресявам 2 кг. брашно със старото сито на баба и слагам една голяма лъжица там, да ми е под ръка като трябва да сипвам брашно в сместа.
В голяма метална купа разбивам яйцата и преди да добавя и другите съставки отделям с лъжица малко за намазване в малка чашка. Ако пропусна, после си разбърквам цяло яйце.
Всички съставки се смесват енергично с вилица, аз работя с миксер. На тестото не му пречи. Може да се бърка и в робот с приставка за месене.
Добавям брашно, така че да се получи меко тесто – горе долу 1 кг и малко. Никое тестено изделие не обича твърдо тесто, винаги меко, почти лепкаво.
На набрашнена повърхност изсипвам мекото тесто и разделям на 3 части. Всяка част разточвам на продълговата елипса. Аз ги точа дълги – по около 60 см и горе долу 30 см широки.
Първата елипса се намазва хубаво с масло и към нея се залепва втората елипса, натиска се по краищата, за да се залепи добре и след това се притиска средата. По същия начин се залепва третата елипса върху втората.
Най-горната елипса отново се маже с масло и започва да се навива на руло по дългата част. Навива се много стегнато, за да се получат повече навивки на рулото.
Така навитото руло се издърпва с поглаждания от центъра към краищата, за стане до дебелина на една тънка китка /ако елипсите си ги разточила преди това по-дългички, сега може и да не се налага много да издърпваш/. В крайния си вариант аз получавам руло около 70 см дълго.
С нож започвам да режа рулото на филийки. Първо се реже през средата. Използвам показалец и среден пръст за мярка, горе долу 3 см, така че всички парчета да са равни. Може и да се реже и с мярка три пръста – на по-дебели парчета – около 4 см, тогава погачата става по-височка.
Всяко отрязано парче подхващам с ножа и придържам със свободната ръка, обръщам го нагоре и го подреждам в тавата за печене с малко разстояние от предишното. Най в средата се нареждат краищата – те не са равни и изглеждат доста артистично. Целта е всички късове да са с еднаква дебелина, за да стане питката с еднаква височина.
Покривам питката със суха кърпа и разполагам върху тенджерата на котлона с топлата вода, която използвах за да стопя маслото. Обикновено не изключвам котлона, държа го с ниска температура, но не го изключвам. Когато разположа тестото върху топлата вода, то най-хубаво втасва – получава си достатъчната топлина, която му е необходима за процеса. Оставям го да втасва по този начин около 20-30 минути, ако се втасва на стайна температура без топла вода – тогава ще са 40+ минути.
Когато втасвам две погачи едновременно – тази, която ще пека първа втасвам над топла вода, а втората я втасвам на стайна температура – така ще се бухва по-бавно и няма да превтаса, докато изпека първата.
Включвам фурната да загрява на 200°С без вентилатор с решетка по средата докато втасва тестото. 180°С ако е с вентилатор.
Разбивам едно яйце, или използвам отделените в началото, и с четката, с която съм мазала маслото намазвам внимателно бухналото тесто. Мажа обилно, но внимателно, без да оказвам натиск върху бухналото ми тесто.
Пека за 20 минути по средата на фурната. Въртя тавата по средата на печенето, за да се пече равномерно. След това махам решетката и прехвърлям на дъното на фурната за около 10 минути като мажа горната част на погачата с течен мед, за да се глазира. Ако тестото започне твърде много да тъмнее и да прескача златистото покривам с фолио за печене – така ще се изпече отвътре и отдолу, без да изгори отгоре. По индивидуална преценка може да се остави след изключване на фурната за 5 минути да постои. Ако ще се пекат 2 погачи и двете са за домашно ползване, аз не допичам втората погача (само 20 минути по средата пека), след като изтине я замразявам във фризера на парчета и допичам когато й дойде времето за ядене.
Вади се, леко се наръсва с водичка и се завива в ленена кърпа. Добре е да стои увита над 30-40 минути. Но ако нямаш достатъчно търпение, дай й поне 15 минути преди да я нападнеш.

Вкусна е, много. И на следващия ден също, така че когато я приготвяш за някой повод може да я направиш и от предишната вечер.

Благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!
С любов,

Снимките от тази публикация са направени през моя фотоапарат.

Препоръчани продукти от Вероник Веко хранителни добавки и козметика

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)