Моята уникална рецепта за шоколадово брауни и панджиало без глутен

Ето, че дойде и този момент. След няколко години стигнах до рецептата за шоколадово брауни и панджиало. Догодих я да се получи лесно, без сложни техники и засукани съставки, бързо, но с отличен вкус. Също успях да получа великолепен вкус със и без глутен, и днес ще ти кажа и двата варианта.

Като цяло, имам повече интерес към кулинарията в готвенето и не толкова към сладкарството, но човек няма как да мине без сладкарство. Сготвих ти тази прекрасна вечеря – предястия, ястия, следястия … и накрая какво … мииии, купих тортата и сладоледа от магазина. Не става. Нали?

Така че си направих един неголям, но и немалък списък от кръгло 10 десерта, които трябва да владея и бавно, но последователно си вървя по него. Това е 5-тата ми точка – след френските макарони, баклавата, френската селска торта и крем брюле. Остават ми още чийзкейк, шоколадова и козуначена торта, шоколадово суфле и сладолед, но и това ще стане. Постепенно. Ако някой ден порастна достатъчно в сладкарството, към този списък ще добавя и бонбони рафаело.

Плюсът на това да овладееш сложнотиите е, че техните производни ти се получават веднага – например, след като две години си трових живота с френските макарони, да направя целувки или торта павлова беше просто детска игра.

Великото шоколадово брауни

Смешното идва от факта, че разбрах, че на света съществува такова нещо като брауни преди пет години, когато, просто по една дива случайност, докато се потях над списъка с десерти в едно заведение, бейби В. изпадна в потрес „Бе бейб, как така не знаеш какво е брауни? Задължително пробвай!” Е, пробвах го, беше с череши. Няма смисъл да описвам емоции. После, на друго място сервитьорът каза „Панджиало какво е ли? Еми, шоколадова брауни изненада, която трябва да се пробва.” Пробвах я и нея. Ох, да. Браунито влезе в моя списък на секундата и след стоте години работа по предишните десерти в него, тая година дойде времето на великолепното шоколадово брауни.

Без глутен

Моята безглутенова сага започна през 2016-та, къде лятото, когато Н. го подхвърли като идея, докато се мотахме нещо в нейната кухня, на това отгоре се изхитри и, ей така междругото, вметна „Няма да ти е никак лесно!”. Мда, кажи ми, че не мога… Още на следващия ден се пробвах да го изключа от менюто си и, по дяволите, верно, не беше лесно. Успявах максимум за 3 дни и след това гладът за глутен взимаше надмощие. Така 6 месеца битка, в която той всеки път побеждаваше. Тюх, Н. се оказва права… но телецът е упорит. След поредното декемврийско разочарование на фронта с глутена, реших че тая повече няма да я бъде и на мен ми трябва рестарт. Преведено – глад, който при мен е редовна практика от години, веднъж на една-две седмици. Така, 2017 година, още в първия си ден, започна с пълен двуседмичен глад – тотален и абсолютен. И когато приключи, глутенът си беше отишъл. Желанието за глутен повече го нямаше. Победих, хаха! После почнаха индивидуалните битки „Къде има глутен и какво мога да ям?”, а там дължа много на Джази, която е 100-процентова безглутенова царица от години, тя по здравословни причини, с чиято помощ списъкът „къде има глутен” беше усъвършенстван до детайли.

Ползите от безглутеновия режим неминуемо се показаха – кожата ми стана по-мека, теглото се обърна надолу, престана да се образува зъбен камък по зъбите ми, коремчето се прибра и при сядане почна да се огъва навътре вместо навън, след ядене не чувствам тежест. За мен – като човек, който не започва безглутенов режим поради заболяване, а поради дивотия – значимият факт тук е, че кожата ми стана по-мека. Защо това да има значение ли?

Защото подобряване на характеристиките на кожата като резултат от безглутенов режим е сигурен знак, че глутенът е предизвиквал възпалителни процеси в нея, а това значи и в цялото тяло. В сектор „Уелнес & Спа”, от който идвам, на невидимите вътрешните възпаления се гледа като на основен фактор за състаряване на кожата, респ. преждевременно остаряване на организма. Изглеждам здрава, не боледувам, не съм взимала лекарства от години, обаче ей на – 9 месеца без глутен и кожата, абсолютният външен израз на вътрешното ми здраве, се промени към добро. Значи не съм толкова здрава, колкото си мисля. Явно старея, колкото и да не ми личи, и трябва да взема мерки да забавя това.

Затова съм решила, без глутен до живот (Благодаря, Н., че ме сложи на пътеката! Благодаря, Джаз, че ме преведе през гората!). С малки изключения – веднъж седмично. Всеки, който започва безглутенов режим, трябва да знае, че вкусният пухкав глутенов хляб няма аналог с нито едно безглутеново брашно, нито едно – пробвах ги всичките. Същото е и с още 2 неща – пица и палачинки. Нямат аналог, независимо, че Джази продължава да прави опити в кухнята и бърка тесто след тесто. Просто тези 3 неща не може да се заменят и ако искаш да оцелееш в битката срещу глутена, трябва да приемеш този факт и толкова. Това са 3 неща, от които се отказваш, но понеже са съсипващо вкусни, ако безглутеновият режим не е продиктуван от заболяване, а е за общо здраве и красота, то 1 ден в седмицата може да си ги позволиш – тях и други покрай тях. За мен – влюбения в храната, чревоугоден телец, този ден е повече от достатъчен да си доставиш наслада.

И шоколадът няма нужда от глутен

Браунито, обаче, има абсолютен аналог в безглутенов вариант. Дори е по-вкусно без глутен, просто защото шоколадът няма никаква нужда от него, за да е великолепен. Дори още по-лошо – глутенът тежи на шоколада и му пречи да покорява сетивата.

И това го доказах като изпекох 2 еднакви сладкиша – един без и един със глутен и сама ги пробвах, извиках и доброволци за тест. Парчето без глутен убедително победи, при това беше предпочетено от хора, които си ядат глутен на общо основание всеки ден.

Накратко, безглутеновата формула за брауни е правилната формула от всякакви гледни точки, така че да се гмуркаме.

Моята уникална безглутенова рецепта за шоколадово брауни

В нея, разбира се, са намесени боговете от моя личен пантеон – Гордън Рамзи и Джейми Оливър, с чиито рецепти и инструкции първоначално започнах.

Рецептата, в последователност на работата със съставките

245 г тъмен шоколад, по възможност 80% какао, грубо нарязан или начупен
200 г масло, на кубчета + малко за намазване на тавата за печене
150 г светло кафява захар, +25 г ако не ти е достатъчно сладко
100 г тъмно кафява захар, + 25 г ако не ти е достатъчно сладко
4 големи яйца, леко разбити
2 чл екстракт от ванилия
115 г брашно от кестен (*)
1 щипка хималайска сол
(по желание) 100 г тъмен шоколад, нарязан на малки парчета (**)

(*) Брашното от кестен е това, което прави този сладкиш безглутенов. Ако искаш с глутен, просто използвай същия грамаж обикновено бяло брашно. Брашното, което използвам в тази рецепта е немско, био и го купувам от тук.

(**) От към вкусове, брауни позволява да се направи и с череши, обаче аз все още нямам разработка по тази точка. Също, смятам, че ще бъде абсолютен тормоз, ако на този десерт се добавят орехи, шам фъстъци, даже и лешници. Защото като усещане брауни постига нещо, което никой друг десерт не дава – усещане за пухкав шоколад, и следователно всяка твърда ядка, било то и лешник, тук ще съсипе това усещане. Череши и/или още шоколад, само това добавяме по желание.

Начин на приготвяне

Пускам фурната на 180°С без вентилатор да загрява. Ако е с вентилатор – до 160°С.
Намазвам тавата, в която ще пека, с допълнителното масло и залепвам хартия за печене върху нея.
На котлона, поставям шоколада и маслото в голяма метална купа над тенджера с вода, като не позволявавам на дъното на купата докосне водата отдолу – слагам купата върху решетка, и оставям да се разтапя под изпаряващата се пара, като разбърквам от време на време. Въобще, винаги когато топиш шоколад, не позволявай на съдовете, в които е разположен да се докосват до вряла вода, само до нейната пара.
Докато шоколадът и маслото се топят и смесват, аз претеглям захарта и брашното по отделни купи, разбърквам яйцата също в отделна купа, подготвям си ванилията и солта. Разполагам една дървена дъска, върху която ще дойде врялата метална купа от огъня и я обграждам с приготвените по купички следващи съставки. Изваждам си ситото, тел за разбъркване и дървена лъжица.
Махам сместа от огъня, когато шоколадът и маслото са се разтопили, смесили и станали лъскави и веднага разбърквам двата вида захар в нея с тел за разбъркване. Добавям предварително разбитите яйца, екстракта от ванилия и бъркам като тук сменям с дървена лъжица, докато се комбинират.
Пресявам вътре директно брашното и солта и разбърквам отново до гладка смес. Сравнително гладка, защото захарта така или инак няма да успее да се разтвори, но при печенето няма къде да иде.
Изсипвам в подготвената тава.
Пека по средата на фурната за 28 минути, тавата ми е с размер 34х 23 cм. Ако твоята тава е по-малка, слоят ще е по-дебел и ще се наложи да печеш повече, примерно 35 минути и обратното, ако тавата ти е по-голяма. Пече се докато сместа се напука около ръбовете и остане мека в средата, така че, ако пробваш с клечка, да я извадиш със залепена шоколадова смес по нея. Сместа ще се втвърди докато се охлажда до степен при която от вън е хрупкава, а от вътре мека и по шоколадово течна.
Завъртам тавата по средата на печенето, по указание на Гордън Рамзи.
Ако добавяш шоколадовите парченца (от точката по желание), извади тавата от фурната след около 15 минути и енергично ги хвърли в сместа, така че да наранят повърхността и да се врежат в коричката. Върни във фурната за оставащото време.
Прехвърърлям тавата на решетка и оставям да се охлади.
Когато е добре охладено, нарязвам на квадрати и прибирам в кутия в хладилник. Браунито ще се запази в кутия за срок до една седмица.
Когато прибираш в кутия, то разделяй слоевете, които трупаш едни върху други, като слагаш между тях хартия за печене, инак ще се слепят.

Сервиране

Вадя сервирането в отделна точка, защото тук вече правих грешки и искам да ги споделя, да не ги правиш и ти.

Брауни се сервира с две температури, но не студено.

Топло – 10 минути след като е извадено от фурната.
Със стайна температура – ако е съхранявано в хладилник – трябва да се извади едни 30 минути преди сервиране, за да се отпусне. Ако е съхранявано в кутия в стаята, то си е със стайна температура.

Това е важно, за да се разгърнат вкусовите качества на този десерт пълноценно. (А аз го поднесох студено и то точно на Н. като беше на дегустация, ох… още ме е яд.)

Сервирам брауни с нож и вилица, винаги е по-елегантно.
Научих се да сервирам малките десерти в голяма чиния за основно ястие, много ми харесва тази стратегия.
Когато сервираш брауни за повече хора, може да разположиш парчетата артистично натрупани в една чиния, и да оставиш всеки да си слага сам.
Брауни е отличен десерт за кафе, шампанско и розе. Смятам, че това са трите напитки, които адекватно биха отговорили на неговия превъзходен вкус. Не бих го сервирала с чай, освен ако някой не ме убеди, че има подходящ чай за него. Не бих го сервирала и с горещо какао – не виждам смисъл от какао по две.
Брауни, в безглутеновия вариант, е подходящо за десерт след вечеря, защото е леко и няма да тежи, но ще приключи вечерта блестящо. Също е подходящо да се сервира самостоятелно, сутрин – с кафе, следобед – с шампанско или розе.

От брауни до панджиало

По повод на името „панджиало”, нека само кажа, че това име на брауни-десерта не е коректно, защото оригинално панджиало (pangiallo) е съвсем друг вид сладкиш – италиански, който произхожда още от римски времена и е нещо като кекс, който традиционно се получава чрез смесване на малко брашно със много различни сушени плодове, ядки, мед и захаросан кедър до тесто, което се пече и се покрива със слой яйчна паста. Ма пусто, понеже така го продават и до ден днешен по меню, така го наричам и аз.

В случая, под панджиало разбирам сравнително добре известния софийски десерт, който по същината си е алтернативно и ефектно сервиране на 2 бр. брауни в една чиния.

За целта ни трябват

Заквасена сметана, гъста, добре охладена (*)
2 еднакви по големина парчета брауни, със стайна температура или топло – 10 минути след фурната
Сладко от червени череши или вездесъщото сладко от боровинки за украса

(*) За хората с лактозна непоносимост, тази сметана може да се замени с вълшебната кокосова сметана на Н. от нейния сайт. Това по нейно предложение, с което съм съгласна.

Приготвяш го така

Вадиш си голямата чиния.
Слагаш първото парче брауни, отгоре мяташ една голяма лъжица студена гъста заквасена сметана.
Върху този слой слагаш второ парче брауни и пак една голяма лъжица сметана. Мяташ смело сметаната, инак няма да получиш нищо артистично.
Вадиш боровинковото сладко и с малка лъжичка украсяваш както намериш за добре. Само внимавай, боровинковото сладко е цяла Вселена само по себе си, така че много… мнооого пестеливо и премерено с него.
Ето тук, може да декорираш с шам фъстъци – наситнени до прах или едри парчета, като просто поръсиш веяво отгоре (както феите хвърлят магически прашец по филмите) и каквото ти се получи.

Има варианти вместо сметана да се приготвя сметанов крем, но аз не съм почитател на кремове със сурови яйца, още повече ако са предназначени да гарнират шоколад.

Брауни е невероятна вкусова и ароматна комбинация, която няма нужда от нищо (освен в някои случаи череши) и колкото по-семпло е гарнирано, толкова вероятността то да те покори е по-голяма. Затова сметана, без захар, без мед, просто гъста и студена. Толкова.

Но… към сметаната може да добавиш колаген – хидролизиран, на прах.

Колагенов бустер за здраво тяло и красива кожа

Това, което се случи през последните години със стотиците изследвания в областта на човешкото здраве и красота, с милионите статии, които лекари, биохимици, нутриционисти, козметици и ентусиасти изписаха, е, че си дадохме сметка, че ако искаме да задържим здравето и младостта, ни трябва не просто качествена храна, трябва ни много и разнообразна качествена храна. Но не само това. Установихме, че липсата на едно или друго хранително вещество е всъщност истинската причина да се разболяваме – леко, тежко или фатално. Разбрахме, че напрактика са ни необходими 100 кила от 300 различни вида храна… + 3 нара. Всеки ден. И осъзнахме, че всъщност няма как да стане това.

Колко кила ябълки ми трябват, за да постигна неоходимата ми доза витамин С на ден? А от къде желязо и всички минерали и витамини? Ами незаменимите амино- и мастни киселини? А ензимите? И онова, за което все още нищичко не знам?…

… И да, ние имаме мозъчен капацитет да пресметнем това, само че физически не можем да погълнем толкова много храна.

Единственият, познат за сега на съвременното човечество начин да натъпчем поне малка част от огромното многообразие достатъчно количество ценни хранителни вещества, от които имаме нужда всеки ден, е да ги даваме на тялото си чрез хранителни добавки.

И в целия тоя хаос от изследвани съставки, всеки прозря различни неща, но всички единодушно прозряха едно – колаген и хиалуронова киселина. Запазващите младостта съставки на века. Защо? Защото са основният градивен елемент на кости, стави, мускулна тъкан, кръвоносни съдове, съединителна тъкан на органите, кожа, нокти, коса… Колкото и витамини и минерали да пием, те не биха имали значение без колаген и без хиалуронова киселина. Така, светът погледна към тези две съставки като на хранителни добавки номер едно за ежедневен прием. Точката, в която се обединиха всички текущи науки и практики с отношение към здравето и красотата.

Аз, естествено, пия и колаген и хиалуронова киселина. При това от няколко години, всеки ден и съм повече от доволна – без хроничните болки от съсипаните ми след 13 години в карате колена, със здрава коса и без дори бръчица по кожата – поне за сега (всъщност имам една тънка – през челото, но хиалуроновата киселина я попълва чудодейно със всеки изминал ден повече и повече).

Формулата колаген, която пия и използвам в тази рецепта аз, ще намериш тук. Тя е без мирис или непоносим вкус, лесно се разтваря във вода, дори без разбъркване. Комбинирам я с невероятната хиалуронова киселина на Sanct Bernhard, защото от дългогодишните ми проби с различни хиалуронови киселини, стигнах до емпиричните заключения, че няма по-добра от нея – виждам ефекта й върху лицето си, знам че работи и за цялото ми тяло.

Хидролизирания колаген, като топ хранителна добавка и съставка, може да си го добавяме във всичко, стига то да е вече охладено и да е приключила термичната му обработка, вече да е сготвено.

Прибавянето на 10 грама колаген към сметаната за сервиране на една порция в тази рецепта е повече от подходящо. Използваният от мен колаген няма да промени вкуса на сметаната, отлично ще се разтвори само с разбъркване.

Колагенът тук ще бъде невидимата съставка, която ще превърне този изключителен десерт в колагенов бустер в подркрепа на твоето здраве, младост и красива кожа, особено ако го комбинираш с хиалуроновата киселина в ежедневен прием на капсули.

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Снимките от тази публикация са направени през моя фотоапарат.

Препоръчани продукти от Вероник Веко хранителни добавки и козметика

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)