Как дизайнерите комбинират цветове

Как дизайнерите комбинират цветовете и постигат такива невероятно-гениални комбинации, че чак дъхът ни спира като ги видим? Как работят толкова свободно с цветовете и постигат красота, която достойно би намерила място в Лувъра? Има ли формула за това или е просто талант?

Не че искам да развенчавам митове, но нека ти споделя един успокояващ от моята практика факт. Не всички интериорни дизайнери са родени артисти, нито пък художници. Част от тях са по-добри проектанти например. Други са много силни във формите и пространствата.

Талантът за комбиниране на цветовете се придобива. Как? С формули, разбира се. В училище. Нали не мислиш, че реномирана школа по дизайн ще те пусне с диплома в ръка без да ти е втълпила една камара формули и правила преди това? С цветовете е същото – за тях има правила, и теория. Теория на цветовете. Годините практика превръщат научените теории в естествен рефлекс за всеки дизайнер, който често се тълкува като талант.

Така че, остани с мен, днес не само ще ти разкажа как дизайнерите комбинират цветовете, но и ще ти дам насоки как завинаги да овладееш тяхното използване.

Това ще ти даде възможност да решаваш спокойно всички въпроси как да комбинираш хармонично цветовете в дома си и лесно ще определяш всичко от цвета на стените до цвета на домашния ти халат. Той също е част от интериора, това се подразбира нали?

Между другото, теорията за комбиниране на цветовете се използва не само от интериорните дизайнери. Тя е общо валидна за всички артисти и художници, модни дизайнери, бижутери, гримьори или фотографи. Това което е описано тук важи с пълна сила като за твоя дом, така и за твоето облекло или грим, аранжиране на твоята маса и каквото още се сетиш. Искаш да си нанижеш гривна с цветни мъниста? Да, теорията на цветовете работи и за това.

Теория на цветовете

Теорията на цветовете дава набор от формули (принципи) за създаване на хармонични цветови комбинации. Връзката между цветовете се представя в кръгла диаграма, наричана още колело на цветовете.

Първата диаграма е съставена от сър Исак Нютон чрез разпадането на бялата слънчева светлина на съставни цветове, но в сегашната си форма теорията е развита от Йоханес Итен – шведски теоретик, преподавал в Германия.

Итен създава диаграмата на основата на трите първични цвята – червено, жълто и синьо. Основното съставено от него колело съдържа общо 12 цвята – 3 основни, 3 второстепенни (образувани в резултат на комбинация 50-50 между 2 основни цвята) и 6 спомагателни.

На моя чертеж горе с №1 са отбелязани основните цветове, с №2 – второстепенните и с №3 спомагателните.

Дванадесетте цвята имат точно конкретни имена и по часовниковата стрелка те са:

Червено (Основен)
Червено-оранжево (Спомагателен, 50% червено + 50% оранжево)
Оранжево (Вторичен, 50% червено + 50% жълто)
Жълто-оранжево (Спомагателен, 50% жълто + 50% оранжево)
Жълто (Основен)
Жълто-зелено (Спомагателен, 50% жълто + 50% зелено)
Зелено (Вторичен, 50% синьо + 50% жълто)
Синьо-зелено (Спомагателен, 50% синьо + 50% зелено)
Синьо (Основен)
Синьо-лилаво (Спомагателен, 50% синьо + 50% лилаво)
Лилаво (Вторичен, 50% синьо + 50% червено)
Червено-лилаво (Спомагателен, 50% червено + 50% лилаво)

Чисти цветове

Комбинацията между основните три цвята дава трите второстепенни (50% червено + 50% жълто дава оранжево и т.н.).

След това комбинацията между основен и второстепенен дава спомагателните цветове (50% червено+50% оранжево дава червено-оранжево).

Така комбинациите продължават и продължават. Тези комбинации са известни като чисти цветове.

Нюанс, сянка и тон

Дванадесетте цвята и техните чисти вариации подлежат още веднъж на комбиниране, този път с неутралните цветове – гамата от бяло до черно.

Съчетаването на чистите цветове с неутралните образува нови цветове, които се наричат нюанси, сенки и тонове.

Неутрални цветове са бяло, черно и сиво. Те могат да участват във всяка цветова схема и не се броят като допълнителен цвят. Сивото разбира се варира според наситеността на черния или белия цвят в състава му, но си остава сиво, значи неутрално.
Нюанс е оттенък на чистия цвят, когато към него се добавя бяло. Цветът се изсветлява с проценти от белия цвят. Тези цветове се наричат още пастелни.
Сянката е оттенък на чистия цвят, когато към него се добавя черно. Цветът се потъмнява с проценти от черния цвят.
Тонът е оттенък на чистия цвят, когато към него се добавят едновременно бяло и черно, т.е. сиво. Цветът се сатурира (по-интезивен с по-малко сиво) / десатурира (повече сиво, по-матов цвят) с вариации на сивия цвят.

Топли и студени цветове

Топли са всички чисти цветове и всички техни нюанси, сенки и тонове, в чийто състав участват червено и жълто. Топлите цветове се асоциират със слънцето. За тях генерално се счита, че са активиращи.

Студените цветове са всички, в чийто състав влиза синьото. Студените цветове се асоциират с водата и небето. За тях генерално се смята, че са успокояващи.

Дясната половина на диаграмата от червено до жълто-зелено включително са топлите цветове.

Лявата половина от зелено до лилаво-червено са студените цветове.

(Малка скоба, в своето изучаване на психологическото влияние на цветовете Гьоте смята, че топлите цветове предизвикват вълнение и оживление, а студените слабост и неразрешени емоции. Това е само скоба обаче. У дома, моята лилава гардеробна стая никога не ми е напомняла как присвоих куклата на Мими в детската градина и майка ми се кара за това! А аз често я посещавам тази стая.)

В интериорния дизайн правилото е, че трябва да се постигне баланс между топлите и студените цветове. Нито една стая не трябва да остане само с едните или само с другите. Може да избереш кои да доминират и да добавиш другите като допълващи. Пример, ако искаш да създадеш повече уют и топлина, тогава използвай предимно топлите цветове, но не забравяй да добавиш и някои студени в акцентите и обратното.

Сега когато знаеш основните положения в теорията, остава да ти кажа базовите правила за комбиниране на цветовете и постигане на баланс.

За да можеш да ги прилагаш с успех трябва да знаеш:

Теорията на цветовете и базовите комбинации не отчитат вариантите на чистите цветове (техните нюанси, сенки и тонове). Това означава, че ти може да ползваш практически всяка вариация на избрания от теб чист цвят. В цветовата схема се определя кой е изходния цвят, пример синьо-зелено, но в реалността това синьо-зелено може да присъства само с негови нюанси и дори да го няма в основния си вид.
Неутралните цветове не се броят за допълнителен цвят. Може да ги използваш свободно във всяка една схема. Дори са препоръчителни, защото внасят допълнителен живот.

Основните хармонични комбинации на цветовете са шест на брой.

#1 Монохромна цветова схема

Монохромната цветова схема използва вариациите на един единствен чист цвят. Тази схема изглежда чисто и елегантно.

Монохроматичните цветове са изцяло от една гама и поради това изглеждат добре заедно като създават успокояващ ефект. Тя се възприема много лесно, особено ако е създадена на базата на зелените или сините цветове. Може да я използваш за създаване на точно конкретно настроение. Тук неутралните цветове се интегрират чудесно. При тази схема е трудно да се подчертаят някои определени елементи.

Предимства: Прилага се лесно, винаги изглежда балансирано и привлекателно.
Недостатъци: Липсват акценти и контрасти. Не е толкова жива, както е например схема 3.
Съвети:

Използвай колкото е възможно повече нюанси, сенки и тонове на избрания чист цвят за да подобриш крайния ефект.
За да внесеш повече динамика в монохромната цветова схема използвай играта между по-тъмните сенки и по светлите нюанси на избрания цвят. Това в комбинация с бяло или черно ще даде добър резултат и повече живот на дизайна.
Или опитай следващата, аналогичната схема, която предлага повече нюанси и в същото време остава семпла и елегантна като монохромната.

#2 Аналогична цветова схема

Аналогичната цветова схема използва цветовете, които са в съседство.

Един цвят се използва като доминантен, а останалите се използват за да допълнят схемата. Това е сходна с предишната комбинация, но предлага повече възможности.

На приложената снимка въпреки, че съм отбелязала синьо-лилавото, синьото и зеленото като част от избраните сходни цветове, те реално са внесени в пространството само с възглавници и шарки в дамаските. Достатъчно е, лесно е. Забележи също, че избраният цвят синьо-лилав всъщност е представен със своя много тъмна сянка.

Предимства: Комбинирането на цветове тук е лесно като в монохроматичната схема, но изглежда по-богато.
Недостатъци: Отново, тази схема също не създава контрасти. Не е толкова жива както следващата.
Съвети:

Избягвай използването на прекалено много аналогични основни цветове, защото това може развали хармонията.
Също е добре да избягваш смесването на цветове, които са от топлата и студената част на диаграмата. На показаната снимка това правило не е спазено, основният цвят е жълто-зелен, който е топъл, докато всички останали са студени.. и, еми … не е достатъчно добре. Дизайнът щеше да има по-голям успех само с аналогични студени.
Аналогичната схема работи най-добре с до 5 цвята, за предпочитане от топлата или от студената гама.

#3 Допълваща цветова схема

Допълващата цветова схема използва два противоположни цвята от диаграмата.

Избери първо своя основен цвят и след това проследи кой е неговият противоположен. Тази схема работи едновременно с топлите и студените цветове и създава хармонични контрасти.

Когато се работи с тази схема е важно да се избере доминантен цвят и той да се използва за основа, а неговият противоположен – за акцентите в интериора. Тук отново, вариациите на цветовете, техните нюанси, сенки и тонове, също и неутралните цветове ще придадат още повече живот и динамика.

Предимства: Допълващата цветова схема предлага силни контрасти и предизвиква максимум внимание.
Недостатъци: Трудно се балансират цветовете тук, особено ако се ползват десатурирани топли цветове.

Съвети:

За най-добри резултати не разполагай заедно студените и топлите цветове, а един срещу друг. Пример, синьо срещу оранжево, както е в приложената снимка.
Ако използваш топъл цвят като акцент може да използвате десатурирани тонове на противоположния студен, за да подчертаеш и наблегнеш още повече върху топлия.
В тази схема избягвай прекомерното използване на десатурирани тонове на топлите цветове.

#4 Разделно допълваща цветова схема

Разделно-допълващата цветова схема е вариация на предишната, но вместо противоположния цвят, тук избираме двата съседни в ляво и дясно на противоположния цвят.

Намирането на цветовете става така: избира се основния цвят, от примера със снимката е синьо-зеления и негов светъл нюанс. Открива се противоположният му в диаграмата на цветовете, но се вземат двата съседни цвята на открития противоположен. Тази комбинация осигурява най-силните и красиви контрасти без да създава напрежението, което създава допълващата схема.

Предимства: Предлагат се повече нюанси и се запазват визуалния контраст.
Недостатъци: Трудна е за балансиране, но ако започнеш с основния цвят и постепенно внасяш противоположните цветове и техните вариации, особено ползвайки триковете на дизайн борда вярвам, че ще се справиш чудесно.

Съвети:

Използвай един студен цвят срещу вариации на топли за да създадеш ударение върху топлия цвят.
Отново, избягвай използването на десатурирани тонове на топлите цветове, защото това ще разруши схемата.

#5 Триадична (или още триъгълна) цветова схема

Триадичната схема използва три цвята от диаграмата на цветовете, които са разположени на еднакви разстояния един от друг.

Така триъгълникът, който се образува, когато се съединят цветовете е равностранен. Тази цветова схема е любима на много артисти, защото предлага визуални контрасти и в същото време е добре балансирана и богата на цветове. Тя не е толкова силно контрастна както допълващата схема, но изглежда по-балансирана и хармонична.

Предимства: Предлага контраст и хармония едновременно.
Недостатъци: Не предлага твърде силен контраст както е допълващата цветова схема.

Съвети:

Избери единия цвят от трите да бъде преобладаващ над другите два.
Ако цветовете са твърде ярки, могат да бъдат смекчени с вариации на техните сенки, тонове и нюанси.

#6 Тетрадична (четириъгълна или още двойно допълваща) цветова схема

Това е най-богатата от всички цветови схеми, защото използва четири цвята, подбрани в две допълващи се двойки цветове.

В основата си лежи върху допълващата схема и се съставя по същия начин, но в началото се избират два основни цвята вместо един и се проследяват техните противоположни цветове в диаграмата.

Разновидност на тази схема е квадратната схема, където 4-те цвята стоят на еднакво разстояние един от друг върху диаграмата. Така като се съединят върховете се образува квадрат вместо правоъгълник.

Предимства: Тетрадичната схема предлага най-големите възможности от към цветови вариации.
Недостатъци: Най-трудната от всички схеми за постигане на баланс и хармония.

Съвети:

Ако всички четири цвята се използват в еднакво количество интериорът ще изглежда небалансиран, така че тук отново е добре да избереш един доминантен цвят.
Опитай да постигнеш хармония като намалиш интензитета на цветовете с чрез пастелните нюанси.
Внимавай с баланса между топлите и студените цветове също.

Когато работиш с цветовите схеми винаги се води от собствения си вкус и използвай триковете на дизайнерския борд. Повече за това прочети тук.

Подготвила съм ти следващата картинка за собствено ползване, може да я свалиш на компютъра или телефона си като кликнеш върху нея.

Следващия път очаквай от мен един малък съвет, който ще ти позволи (знаейки всичко от тази статия) да разработиш цветова схема лесно със замах, без да се чувстваш като на класно по математика при това. До другата събота!

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Препоръчани продукти от Вероник Веко хранителни добавки и козметика

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)