6 неща за живота, които често забравяме

Има моменти в нашия живот, когато нямаме много избори пред себе си, когато на дансинга, под светлината на луната и звездите, облеченият в бяло принц Живот кани на танц облечената в черно госпожица Смърт. Техният танц се завърта пред очите ти, а на теб не ти остава нищо друго освен да гледаш. На едното завъртане срещаш Неговия поглед и тогава очите ти блясват с радост, но на другото завъртане срещаш Нейния поглед и тогава очите ти потъват в сълзи. Слава богу, рядко ги виждаш тея двамата да танцуват така. Сцената не е лека за преживяване, връхлитащите те емоции от нея – също, но няма тайна вратичка със скрит изход – стоиш там, гледаш и се държиш докато музиката свърши, поне за тях двамата, и ти си свободен да се върнеш в нормалното ежедневие.

И все пак, докато те си танцуват пред очите ти, там, на онзи звездния дансинг под лунната светлина, ти си мислиш и се сещаш за разни неща в кратките паузи, когато не те връхлитат емоции. Неща, които ужким знаеш, ма също и си ги забравил. Ужким са базови за живота, ма някак си, докато го живееш, все ги подминаваш.

Затова днес, в моята рядко попълвана, скрита и почти неактивна категория „Лайфстайл” позволи ми да напиша и да припомня някои неща, които наскоро установих, че и аз съм забравила. Неща, които ми помагат да живея пълноценно, така че когато Госпожицата впие поглед в мен, няма да съжаля за нито една прекрасна или ужасна милисекундичка.

01 | Бъди мил. Какво клише, нали? Колко банално, нищо оригинално. Обаче не е така. Това не е просто фраза, която родителите ни нашепваха през цялото време. Това е концепция за живот. Философия на живот. Знам, че често е по-лесно да сринеш цялата сграда, вместо да я заобиколиш и знам, че тръгнеш ли да я заобикаляш наоколо всички ти казват, че си страхливец. Но не са прави. Учтивостта не е признак на слабост, а е признак на сила. Всъщност е признак на мощ. Градивна мощ. Грубостта е признак на слабост и води само до разруха. Грубостта към хората около нас под всичките й форми – критики, обиди, сравнения, нападки, коментари, подигравки, дори рязкото „бе, не, остави ме сега на мира” пак е форма на грубост. И да, често желанията или претенциите на околните към нас са повече отколкото можем да понесем, но това не е причина да сме груби. Винаги има начин да не изядеш лошо направената баница и да не я сравниш с тази на своята си баба, винаги има начин да кажеш „не” без да нагрубиш, да кажеш „моля те, не сега, точно в момента трябва да свърша това… и после съм при теб”. Пак е „не”, просто не е грубо, в него има уважение към теб самия и към другия, има обяснение защо „не” и въпреки, че не дължиш никому обяснения, даването им показва уважение. И печели уважение. Във всяка връзка има две страни и всяка страна има своята версия защо това е така. И понеже не владеем телепатия, че да разберем какво точно в момента му е на другия, владеем думите, които лесно и с мек тон да ни кажат какво ни е нас точно в момента, че другият да прояви разбиране. Учтивост, уважение и търпение към хората около нас и до нас. Това е актив, който се изплаща многократно през годините. Бъди мил не е просто хаштаг в инстаграм, който моята приятелка Н. поде като кампания, това е цяла вселена от нови и трайни приятелства, уважение, усмивки и емоционално богатство. Нещо, за което никога не можеш да съжалиш.

02 | Животът е навсякъде около теб, във всеки момент. Във вятъра, който разрошва косите ти, в шумотевиците по улиците и караниците на шофьорите, в усмивката на продавачката, дори във вкуса на панирания кашкавал на тиган, който в бързината си приготвяш вечер. Животът е навсякъде около теб – във вкусовете, ароматите, движението, говора, мечтите, разговорите, приятелствата, лая на кучето в двора. През цялото време. Не го забравяй никога. Не го чакай да започне, не крои планове какво ще стане, когато започне. Той вече е започнал и е прекрасен, защото е Живот. Наслаждавай му се във всяка секунда, защото лесно се губи и не е много дълъг… поне докато не кацнат извънземните с вълшебните хапчета.

03 | Хората са всичко. Осъзнаваш го или не, животът е най-прекрасен, когато имаме семейството си и приятелите си около нас. Колкото са повече, толкова е по-весело, по-пищно, по-прекрасно. Това не значи, че не може да си вземеш ден почивка и да се усамотиш в планината до някой водопад. Това не значи, че трябва да търпиш хора, които не харесваш, само и само да има хора, около теб. Но това значи да търсиш и намираш приятелства, да ги поддържаш и да се стремиш към тях, да си активен и социален, да обичаш семейството си и да го цениш, да бъдеш щедър към близките си хора и да им помагаш. Не пропускай да кажеш „обичам те”, „прегръщам те”, „честит рожден ден”, „колко се радвам, че сме заедно”. Това са малки клонки в огъня на добрите отношения, но без тях той няма да гори. Нищо не е даденост, дори на моменти да изглежда така, всичко е в усилията, които полагаме да задържим хората около нас, но тези усилия са нищо в сравнение с радостта, богатството и щастието, които получаваме от общуването с любимите си хора.

04 | Живей така, че никога да не се наложи да кажеш „съжалявам”. Често се случва някой да съжали за прибързани думи, за прибързани действия, за недомислени постъпки, за закъснение за среща, за това, че ти е изгорил роклята или ти е счупил вазата. И генерално не е лесно да предвидиш всичко във всеки момент, но колкото ти е възможно го направи. Тренирай се. Опитай се да развиеш ситуациите в бъдещето и да сведеш до минимум критичните моменти, бъди точна, спазвай обещанията си, а ако не можеш просто не ги обещавай. Не послъгвай дори за минутите, които ти остават да стигнеш до среща – не, не са 2, всъщност са 20, но позволи на човека отсреща сам да реши какво ще прави с тези 20 минути, вместо да чака излъган някъде. Живей така, че никога да не се налага да кажеш „съжалявам”. Е, то ясно, че все някъде ще блъснеш някого без да искаш и ще се наложиш да го кажеш, но това са малките изключения, заради които си заслужава да спазваш генералното правило.

05 | Бъди благодарен. Не зная за религия, която да няма поне няколко различни благодарствени молитви към бога. Сега позабравихме религиите, нямаме време, знаем твърде много за Вселената, а космическите ни телескопи така и не заснеха дядо Боже (в който и да е негов вариант), по-скоро ще докажем, че има извънземни, отколкото ангели и дяволи, защо ни е религия? Обаче, заедно с религията загубихме и благодарствените слова, които набожните хора четяха всяка вечер преди лягане. А те не са без значение. Благодарственото отношение ни дава поглед към живота и ни напомня, че всеки ден е великолепен, всяка секунда, в която дишаме има смисъл, всеки човек, който сме срещнали има смисъл. Дава ни поглед към ценните неща в живота – здравето, семейството и пълната трапеза. Дава ни отчет за малките грешчици, дето сме сътворили и сме забравили да кажем „съжалявам” . Това никога не са били благодарствени слова към божествата. Това са били благодарствени слова към живота, а заедно с тях и осъзнаването за неговата ценност, а оттам и стремежа да го живеем по-истински и по-пълноценно. Затова сега се навъдиха една камара психолози, които казват „Оооо, всяка вечер отделяйте по пет-шест минути и благодарете за това, което имате. Опитайте се да се сетите, все ще ви хрумне за нещо да благодарите.” Хитри хора, а и взимат пари за тая работа. Но благодарствените слова са ценен съвет за по-качествен и смислен живот. Не ги пропускай, за колкото повече неща благодариш, толкова повече неща се сещаш, че трябва да включиш в списъка следващия път. И някак си погледът ти към живота става различен.

06 | Животът е в движението. Не, не говоря за фитнес, за спорт или за инсталиране на кростренажор у дома. Животът е движение, човекът е създаден да се движи, да ходи, да бъде активен. Животът е движение в който си искаш смисъл на думата, залежиш ли се – страшно е. А кръгът е леко омагьосан – колкото повече се залежиш, толкова по-трудно ставаш. Затова движи се колкото можеш повече, ходи, разхождай се, излизай при всяка възможност, изхвърли обувките на токове, намери си удобни обувки и ходи, движи се, уморявай се, почивай и пак се движи. Живей. Със всяка стъпка, която ти правиш напред, черната госпожица прави крачка назад. Възползвай се от тоя факт. Поне докато не кацнат извънземните с вълшебните хапчета.

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

Харесва ли ти тази статия?

Помогни ми, така че моето начинание за живот, пълен с красота да докосне и вдъхнови повече хора. Сподели статията с приятелите си или я харесай от бутона долу.

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)