Искам френска кухня, като от Прованс!

Септември си дойде, но чувството за ваканция още не си е отишло. Затова съм толкова щастлива да получа този въпрос от Мирослава. По-лятно и едновременно есенно от това няма на къде. Ето какво написа тя:

Здравей, Вероник!

Моля те, не изчезвай така следващото лято. Липсваш много! Надявах се на много „летни“ постове с вдъхновяващи снимки на пясък, море, коктейли, къщи на плажа.

Пиша ти днес с един въпрос – Кои са задължителните (класически) елементи на провансалската кухня? Обмислям такава кухня в бъдещата си къща и вече съм направила някои скици. Но, можеш ли да помогнеш със съвети, какво задължително да включа в дизайна?

Благодаря ти, както винаги, за страхотния блог!

Здравей, Мира, тъжната новина е, че догодина мисля да изчезна на приключения юли, август и да кацна чак средата на септември, но нека да дойде догодина, тогава ще си изям боя, дето вероятно и може би с право ще ми се полага.

Аз благодаря за страхотния въпрос. Сигурна съм, че много момичета си го задават и не веднъж съм си мислела до пиша по темата, ма ей на, чаках някой да се включи с правилния въпрос.

Всъщност, провансалската кухня е толкова топла, жива и пълна с настроение, че интересът към нея в световен мащаб е абсолютно заслужен. Дори отчетливи нейни елементи са включени в програмата на много съвременни производители на мебели, в това число и Икеа. Толкова свикнахме да ги виждаме в мебелните каталози, че ни се струват напълно съвременни и ако някой ти каже, че всъщност това е класическо за Прованс, онова – типично за Средиземноморието, а пък ей това си е точно като от Тоскана, може и да не повярваш. Дори като се замисля, аз не искам нито една от тези конкретни кухни, вероятно ще си направя някой провансалско-тоскански-средиземноморски миш-маш, но поне ще се въртя в един и същи регион от света.

Сега, по повод на класическото в твоя въпрос, много ми се ще да отворя една скоба. Не съм много убедена, че модерни жени като нас искат да приложат изцяло класическите подходи. Защо? Защото в исторически план френската провансалска кухня не е точно това, което ни показват снимките. В реновираните и преправени на хотели провансалски къщи, различният начин на мислене и нуждите на съвременния човек вече са отразени. Онова, което виждаме от сайтовете, рекламите или дори на място, си е точно това – новото и старото в един запленяващ микс. Затова нека преправя твоя въпрос, може ли?

Нека да кажем модерната-класическа френска провансалска кухня. Терминът модерно-класически или още съвременно-класически много се котира понастоящем в интериора. Хем искаме старото, хем пък като го разберем какво е, ни става ясно, че всъщност не го искаме точно същото.

И да не протакаме повече, да заминаваме директно за Прованс и да посетим три къщи там.

Първата, на Луи и Мириам Фуртон е реновирана от тях къща от 18-ти век, в сърцето на Сен-Реми-де-Прованс (Saint-Rémy-de-Provence). Да, да, същата, която публикувах преди няколко дни във Фейсбук. Може да се разгледа цялата на сайта им тук lamaisondeline.fr. Ние обаче си влизаме по предназначение, в кухнята.

Хоп, ма тя почти като от каталог на Икеа, бе! Еми да, аз какво ти говоря от началото… И все пак, в нея има много автентични за Прованс моменти. И като стигаме до тук, нека ги обобщим.

Стилът на кухненските шкафове

Конкретният стил на френските провансалски кухненски шкафове, и по точно на техните вратички не е чак от такова значение, както много хора мислят. Извън Франция може би ще видиш всякакви „най-френски” декорации по вратичките, в Прованс нещата обаче не изглеждат толкова сложно.

• Кухненските вратички са семпли, с елегантен обикалящ бордюр и минимална декорация.
• В оригиналния си вид не са били дори и шкафове. Били са тухлени стенички под плот, налепен с плочки, с фиксирани вътре рафтове и перденца вместо вратички. В някои кухни е имало все пак дървени вратички, но са били рядкост. Перденцата от край до край са си били основни.
• Шкафовете във височина са абсолютна рядкост в традиционната френска провансалска кухня. Такива просто не съществуват, затова не се чуди защо не ги виждаш в къщата на Мириам.
• Имали са отворени дървени рафтове по продължение на цялата стена, на които са съхранявали прибори. Тавите и тиганите са била закачвани по стените или от тавана, за удобство при готвене. Все пак френската кухня е пословично прословута с готвенето, не с дизайна – тя е много повече във вкуса, отколкото във вида.
• Традиционно срещани в кухнята, обаче, са големите шкафове с частично или напълно остъклени врати, в които са нареждали посудата за хранене и сервиране.
• Дървените шкафове често са били боядисвани, рядко дървото е оставяно само с масло или лак.
• Островите не са традиционна част от класическата провансалска кухня. Защо? Защото във френската кухня това място е заето от масата за хранене. В големите шата, разбира се, трапезарията е била отделно. Ако искаш да следваш традицията на Прованс, това означава да нямаш кухненски остров, но може да го замениш с красива дървена маса. Разбира се, ти си модерна жена и както се разбрахме, ние спазваме модерно-класическата насока. Класика, но само ако ни е угодно.

Виж пак кухнята на Мириам – вече различаваш типичното за Прованс, нали? И нетипичното за него вече също. Тя е модерна жена. Също като нас.

Нека измежду звучащите като от учебник моменти да влезем и във втората кухня, дето съм си наумила да покажа. Къщата се намира в Люберон, наричат я Casa Di Campagna и цялата може да бъде разгледана тук homeaway.it. Ние пак си влизаме в кухнята.

Тук виждаме вече повече от типичните провансалски моменти. Изградените от тухли стени за рафтове вместо кухненски шкафове, перденцата, които ги закриват, плотовете с плочките. В дъното е неизменният дървен рафт, без стенни шкафове – отново. В областта за хранене кухненските шкафове отново са с тухлени стени, но вече с небоядисани дървени вратички, и плочките върху тях са класика.

В тази къща традиционният провансалски дух на кухнята е запазен в много по-голяма степен. И нека видим и другите основни моменти, ще успееш веднага да ги разпознаеш след това и в снимката.

Оборудването

Класическата френска провансалска кухня е оборудвана, разбира се, с печка на дърва. Днес е заменена от широките, удобни за готвене газови печки с много котлони. Съвременната френска кухня използва предимно гама печки в матово черно или с неръждаема стомана, понякога с антични месингови детайли. Като цяло неръждаемата стомана е изборът за хладилници, фризери и другите уреди на показ. Малките уреди са скрити зад завеските, под плота.

Доколкото се отнася за кухненските мивки и смесители, отново няма строги правила. Стига да стоиш далеч от извънземните форми и полираните дизайни, все ще си в духа на Прованс.

Автентичните провансалски материали

Тази точка е може би най-ключовата от всички моменти, ако търсиш автентичен класически френски провансалски дизайн. Материалите, както не веднъж казвам. Класически, неизменни за френския Прованс, дори в съвременни условия ще си останат качествените естествени материали.

• Дърво, единственият избор на материал за вратички и шкафове, рафтове и витрини. Единственият избор за маса.
• Камък, оцветени циментови плочки или теракота на пода. Ще ги видиш отново и в трите провансалски кухни от днешната ни разходка, независимо колко различни са те. Ако това не ти е възможно като изпълнение може да потърсиш фирми, които изпълняват цветни бетонови подове. Цветовете, които гоним тук са керемидените червени и естествените цветове на камъка.
• Класическа алтернатива на каменните подове са черно-белите плочки, подредени на каре. Толкова класическа, че чак нарицателна. Алиса в Страната на Чудесата пасти да яде пред Прованс по отношение на карираните подове и стени.
• В класическия си вариант стените най-често са били изпълнявани с груба мазилка или камък. Както виждаме днес в реновираните провансалски кухни стените са изгладени и боядисани в бели, кремави или неутрални цветове. Местата около печката са облепени с плочки. Модерният начин на мислене.

Местата за сядане

И тук имаме отново няколко варианта, подреждам ги по степен, както най-често са били срещани:

• Пейки от старо дърво, по продължение на масата.
• Дървени столове със сламени седалки, понякога дори боядисани в синьо. Днес сламата е заменена с ратан, разбира се, и в това отношение дървеният стол с ратанова седалка и облегалка е почти незаменима част от провансалската трапезария.
• Градинските столове от ковано желязо са също често срещани около провансалската маса. И, добре че подовете са каменни, че да издържат на натоварването на подобен стол.
• Тук вече може да се разполагат възглавници с типични френски дамаски, и те да бъдат съчетани с пердетата и кърпите в кухнята.

Добре, мисля вече видя още типични елементи в кухнята от Люберон, нали?

Сега да влезем и в третата кухня. Тя се намира в малкото градче, Лил-сюр-ла-Сорг (L’Isle-sur-la-Sorgue). Цялата къща може да бъде разгледана тук maisoncreative.com. Ние сме си за към кухнята. Да влизаме.

Ето ти различен провансалски подход, и пак си остава провансалски по всички изброени класически елементи. Черната газова печка с месингови елементи. Шкафът за посуда. Каменните подове. Черно-белите плочки на каре. Тук къщата е и по-голяма и по-луксозна, и като такава вратичките на шкафа са по-артистично декорирани, и пак не чак толкова, както се опитват да ни втълпят съвременните мебелисти. И перденцата… Еми, тях си ги има навсякъде, а в тази кухня – на шкафа под прозореца.

Таваните са изгладени, не са оставени автентичните, и в трите къщи. Изключение е къщата в Люберон – в стаята с камината към кухнята.

Прозорците и в трите кухни са запазени в оригинал. Изключение е първата кухня на Мириам, където два от прозорците са сменени – нови с фина сива рамка и цяло стъкло.

Вече знаем достатъчно, че да различим провансалската кухня от тосканската например, но нека кажем някои неща, без които няма да е завършено.

Декорация, дамаски, посуда и аксесоари

Има много елементи, които могат и ще придадат рустикален вид на новата ти кухня. Тях ти разполагаш на видими места. А аз – в ред както ми падне.

• Ако искаш истинска френска провансалска кухня, то няма как да вървиш без класическата френска керамика. Това трябва да е изборът ти на съдове за сервиране – чинии, купи, плата. Поне в това отношение съм сигурна, че ще откриеш стотици антикварни магазини, които могат да ти предложат такава.
• Френските дамаски и класическите десени по тях. Памук, лен. Използвай ги за перденцата пред рафтовете, завеси за прозорците, възглавници, кухненски кърпи. Като ще е – да е.
• Не мога да не отбележа картините на стените. Френски арт. Но както виждам в Люберон успешно са го заменили с модерен такъв, при това в модерни рамки и кухнята пак е класическа.
• Кухненските аксесоари – бурканчета и други подобни, в които държиш храни. Може би няма да е лоша идея да са с френски надписи, особено ако ще ги разполагаш на открития си дървен рафт. Керамични или метални, бели или кремави, но с френски надписи.
• Някоя и друга твърда плетена кошница, в която да разположиш плодове, друга за зеленчуци. В Прованс ги продават, че и ползват навсякъде. Някоя и друга билка, провесена на видно място за сушене.
• Мека плетена кошница за пазар, която да стои на открито и да служи и като декорация, когато не я използваш.

Дяволът е в детайлите. Постарай се в тази насока.

И пак стана дълга тая статия. Затова приключвам тук, Мира, и искрено се надявам моят отговор да ти е бил от помощ. Благодаря за невероятното удоволствие, което ми достави с този въпрос.

Както винаги, благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!

С любов,

P.S. Не казах нищо за кристалните полилеи, но ти си знаеш, аз съм им фен до гроб. Е, поне споменах веднъж извънземните, ма нито веднъж Долче и Габана. Но ти само почакай да идем в Тоскана.

Харесва ли ти тази статия?

Помогни ми, така че моето начинание за живот, пълен с красота да докосне и вдъхнови повече хора. Сподели статията с приятелите си или я харесай от бутона долу.

Моят съботен абонамент

Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)