Моята баба, предполагам като повече баби, можеше да готви много неща – гозби всякакви, коя от коя по-вкусна, сладкиши разни и разнообразни. Месеше мекички и погачи, баницата й беше ненадмината – кората й беше голяма колкото цялата маса, навиваше я с покривка, толкова беше голяма. Човек можеше да й иде на гости по всяко време, тя вадеше стария разкривен тиган от килера и правеше палачинки, изсипваше ти готовата директно от тигана в чинията и ти даваше нож и вилица да ядеш културно (аз и до ден днешен нагъвам и ям палачинки с прибори). Правеше празненства за всеки голям повод, а за всеки рожден ден получавахме триетажна торта, всеки етаж от 7 тънки блата, слепени с шоколадов крем. Днес аз я правя тази торта и знам какво й е коствало това, разбирам колко любов трябва да има човек в сърцето си, за да я направи за някого.
Но измежду многото неща, които правеше моята баба, сладкото от бели череши й беше на всеобщо почитание. Нещо като запазена марка, заедно с баницата и тортата. Носеше бурканчета на всички, не само от семейството, но и на приятели, съседи, познатите продавачки от квартала, а после всички я търсеха за рецептата. Не можеха да я издокарат като нея, та идваха с черешите и захарта на курс по варене на сладко. Тя нямаше против, вадеше голямата тенджера, почваха заедно да махат костилки от череши с безопасни игли и да си хортуват. Хех, моята баба…
Днес, 18-ти май, се навършва точно една година откакто тя почина. Нейната панахида съвпадна с моята съботна статия и въпреки, че бях решила рецептата за сладкото от бели череши да си остане завинаги тайна от моята кухня, това съвпадение ми промени решението. От три килограма череши, тя пълнеше около 8 неголеми бурканчета и раздаваше 6 от тях наляво-надясно, после започваше наново. В този неин дух, със същата щедрост и добри намерения, точно на този ден, нека и аз ти подаря едно бурканче сладко с великолепен вкус. А ти кажи две благи думи за моята баба, да е светъл пътят на душата й и да я настанят в най-красивите градини на Рая.
Рецептата за сладко от бели череши на моята баба
(На снимката е последният буркан, правен от нея, вътре почти не са останали черешки, има повече сироп. От тук щафетата ще поема аз.)
3 кг бели череши, добре узрели*
2 кг захар
2 бр. лимони, почистени от семки, нарязани на шайби
*Когато се избират черешите е важно те да са големи, ненаранени, плътни и сочни.
Начин на приготвяне
(Почти точен препис от инструкциите на баба, с много малко редакция на местата с твърде старинен изказ.)
- В голяма тава* се сипват 3 чаени чаши вода, след това се слага захарта.
- Черешите се измиват и се почистват от дръжките и костилките**. Всяка почистена череша веднага се пуска в захарната вода.
- С решетъчна лъжица*** се разбърква добре и се поставя на котлона да заври като от време на време се разбърква без да се вади образувалата се пяна.
- Когато стане желаната гъстота се пробва – с малка чиста лъжичка се гребва от сладкото, изчаква се да изстине и се капва една капка върху нокътя на палеца. Ако капката се разлее бързо, сладкото не е готово и трябва се вари още. Капката трябва да се задържи.
- Когато сладкото е готово в него се пускат предварително почистените и нарязани лимонови кръгчета за 4-5 минути.
- Сваля се от печката, разклаща се добре, за да се събере пяната и се маха с решетъчната лъжица.
- След това се намокря чиста памучна кърпа, извива се добре и се опъва хубаво върху тавата, така че да я покрие и се оставя да стои най-малко 5 часа, за да се напоят черешите добре.
- Престоялото сладко се сипва в чисти буркани, отгоре се слага по едно резенче от лимоните. Бурканите трябва да са добре подсушени, за да не се захароса сладкото.
* Тавата, която тя използваше за това сладко е 34 см в диаметър и 12 см в дълбочина.
** Костилките се махат с безопасна игла, не се перфорират черешите със „специалния” уред за костилки. Това са около 2 или 2,30 часа работа, зависи колко си добра с безопасната игла.
*** Решетъчната лъжица с която бораваше моята баба, е неголяма и на дупки.
Точка 4 е голямата тайна на сладкото, на мен ми я показа като бях на 10. Незнам защо, но още помня този момент. Капката е голямата тайна.
И да й добавя точка 9 искам:
9. Бурканите са наливат с повече черешки, от сиропа остава много, него тя го наливаше в по-голям буркан и пускаше вътре остатъка от лимоновите кръгчета, получавахме нещо като сладко от лимони с вкус на череши. Не изварявахме бурканите след това, направо ги складирахме в килера.
И за финал
Сладкото от бели череши на баба се ядеше у дома с повод и без повод, вечер за десерт, за закуска, през нощта в пристъпи на ужасен глад, сервираше се в малка купичка на гостите заедно с чашка кафе или чаша студена вода, ядеше се с палачинки, на препечени филийки, със сирене или директно от буркана, когато баба не гледаше. Тя винаги се ядосваше ако някой бръкне с облизана лъжица в буркана отново, казваше, че ще се захароса сладкото. Сега гледайки назад, си спомням, че наистина имаше два-три захаросани буркана веднъж в килера, но ние и така ги изядохме. Дори може би бяха по-вкусни.
Благодаря на всички ви, че четете и споделяте моя блог. Вие сте страхотни!
С любов,
Снимките от тази публикация са направени през моя фотоапарат.
Моят съботен абонамент
Приключенията в моя блог продължават всяка събота, затова ще бъда щастлива, да те видя сред момичетата в моя абонамент. Присъедини се, обещавам да бъде супер! (И е безплатен.)
ПРАВИ КРАЧКА КЪМ КРАСОТАТА И ЩАСТИЕТО ВСЯКА СЪБОТА С МОИТЕ ИДЕИ И СЪВЕТИ